На днешната дата е роден поетът Димчо Дебелянов, когото свързваме с много любов и носталгия. Но какъв е онзи Дебелянов, когото не ни преподават в училище?
Димчо Дебелянов, по кръщение Динчо, се ражда в Копривщица на 28.03.1887 г. Изучаваме го като лиричен символист, но личността му надхвърля представите от училищe.
„Той е бил и бурна личност. Известни са неговите визити на кръчми и заведения. Има много бохемски истории от живота на Димчо, но той е известен и с несподелените любови. На едната, родителите като разбират, че тя има увлечение по един не много благонадежден от финансова гледна точка човек я пращат в Швейцария. Другата му голяма любов за съжаление се разболява от туберкулоза“, казва Росен Петков, който е изследовател на книгата като артефакт.
Дебелянов създава едни от най-великите редове, писани на български език. Приживе остава в сянката на литературни звезди като Яворов и Траянов. Неговата първа стихосбирка „Стихотворения“ е публикувана след смъртта му.
„Дебелянов е типичен пример за онова поколение поети и писатели от 10-те и 20-те, които правят българската литература да отиде на едно световно ниво. Началото на 20-и век е периодът, през който и българският театър, и българската литература, достигат едни завидни върхове“, казва Петков.
На 29 януари 1916 г. Дебелянов заминава като доброволец на Македонския фронт с думите: „… зная, че няма да се върна; ще блесна като звезда и ще угасна“. На втори октомври същата година пада убит при сражение с британски войски близо до Горно Караджово, днешна Гърция.
„Той някак си предрича смъртта си. Всички тези неща, които му се струпват на душата, всички тези неудачни любовни връзки, го карат, дори без да е задължен, да отиде на война“, обясни Росен Петков.
Освен със своите стихове Дебелянов ще запомним като бохем, хуморист, храбър българин. Нестройна душа, която надживява десетки творци и се превръща в класик.
