Националната статистика сочи, че забогатяваме – по данни на НСИ средната работна заплата към септември тази година е била 1135 лева брутно възнаграждение, или 880 лева нето.
Трябва да се отбележи обаче, че 80% от заетите в страната получават под средната работна заплата, или масовата заплата е под 880 лева.
От септември 2017 г. до септември 2018 г. заплатите са се увеличили с 7,7%, сочи още статистиката.
В периода януари – септември ръстът на работещите у нас е от 0,5%, или 2 305 111 са били работещите хора в България през януари тази година, докато през септември техният брой се е увеличил до 2 317 473.
Ръстът на работещите в обществения сектор е 0,7%, а в частния – 0,4%.
Наблюдава се ръст при заплатите на хората заети в частния и в обществения сектор. Ръстът на възнагражденията в частния сектор от септември 2017 г. до септември 2018 г. е от 7,3%, докато за същия период заплатите в обществения сектор са се увеличили с 9,2%.
Работещите в частния сектор от януари до септември са станали повече с 0,4%, а в обществения – с 0,7%.
Работещите за държавата през януари са били 111 575, а през септември – 113 685 души.
При заетите в частния сектор най-голям ръст има в строителството и хотелиерството и ресторантьорството, докато отрицателен прираст на работещите наблюдаваме в преработващата промишленост.
Същевременно, според данни на Агенцията по заетостта, броят на регистрираните безработни у нас намалява, посочи в „Тази сутрин” бившият социален министър Иван Нейков. Според него е възможно това да се дължи на миграцията. Ако обаче нивата на миграцията са без промяна, а в същото време безработните намаляват, то тогава една част от хората са преминали в сивата икономика, анализира експертът.
„Има един дефицит в момента и това е, че нямаме система за ранно сигнализиране, за да се види откъде идват проблемите. Такава система за ранно сигнализиране, която да показва за следващото тримесечие или половин година напред – ето там предстои проблем. Всъщност аз не я виждам, няма я. Това липсва в момента като управленски инструмент”, посочи Нейков.
По думите му общественият сектор е по-примамлив за търсещите работа, защото гарантира постоянен доход и социални придобивки, докато в частния сектор определяща е конкурентоспособността.
„Затова е съпротивата на работодателските организации за нарастването на минималната работна заплата, защото това всъщност е инструментът, с който се работи, плюс другия инструмент – административното увеличаване на заплатите в държавния сектор”, посочи още експертът.
Той допълни, че средното ценово ниво в България е около 50% от това на Европейския съюз.
