Планински спасител от Благоевград сбъдна мечтата си - да изкачи връх Ленин в Памир, Киргизстан.
След като преди две години Георги Илков - Темето се отказа на метри от целта, за да спаси свой колега, сега мисията му беше успешна.
Георги Илков живее за това да погледне света от височината на 7134 метра. Сега той вече е при близките си.
"Втори опит - успешно, перфектно, най-вече заради баща ми. Не доживя човекът да го види, но заслужава и предполагам, че ме е видял", казва той.
В компанията на колегата си планински спасител Захари и на софтуерния разработчик Михаил, Темето ни разказва за сбъднатата си мечта. Щял да я постигне преди 2 години, но се наложило да спаси колега, получил височинна треска. Така, на метри от върха, се върнал обратно. Сега ситуацията почти се повтаря с друг човек при тази експедиция. Налага се да изминат четири хиляди метра повече, за да го свалят до базата и да тръгнат пак нагоре.
"Удари го височината, малко под 6100 метра. Този човек дойде на 6200 и започна да се клати, беше дезориентиран, не знаеше какво говори, не знаеше какво прави и спасението беше по най-бързия начин - надолу. Но намерихме сили, отидхме, спахме горе на -27 градуса, 11 часа качване, 3 часа слизане", спомня си Темето.
Планинският спасител Захари Петров също изкачва връх Ленин.
"Невероятно! Да знаеш, че си на 7134 метра и няма нищо друго над теб е невероятно усещане", разказва Захари.
Техният приятел - софтуерният разработчик Михаил Ингилизов се отказва малко над 5000 метра надморска височина.
"Самото тяло започва да работи по друг начин като цяло - организмът, кръвообращението, дишането, всяка една система на тялото не работи по същия начин, както в града", обяснява той.
Въпреки умората от катеренето и пътуването, планинските спасители вече са в готовност за акция - Темето - с отряда от Дупница, а Захари - с колегите в Благоевград.
"Ставаме и тръгваме. Спасители по душа и по призвание. При мен е наследствено, спасител второ поколение. Покойният ми баща, лека му пръст... Имахме едно самарче, отпред носеше раницата, аз му бях на гърба и обикаляхме Пирин", спомня си Георги.
А Темето е категоричен - ако пак трябва да избира между това да помогне на колега в беда и своята мечта, би избрал първото.
И така до следващата цел - Хам тенгри в Киргизстан.