В момента светът е вперил поглед в три варианта на коронавируса – британският, южноафриканският и бразилският. Британският е открит през септември 2020 г., южноафриканският – през октомври, а бразилският – през декември.
Притеснението идва от това, че новите варианти се разпространяват по-бързо и „хитруват“ повече с имунната ни система.
Към момента най-малко разпространен от трите варианта е бразилският. В 18 държави по света, основно в Бразилия, а в останалите са засечени само случаи на пътуващи през там.
Следва южноафриканският вариант – засечен е в 40 държави по света.
Най-разпространеният вариант е британският – засечен е в 82 държави по света. Вече присъства и България.
До момента у нас са установени 101 случая на заразени с британския вариант. Пръснати са в голяма част от областите у нас.
Ловци на мутанти
Двамата доценти – Ивайло Алексиев и Иван Иванов са българските изследователи на мутациите на коронавируса. От месец работата им е още по-важна за обществото и още по-любопитна за медиите.
Зад лабораторните стени на Националния център по заразни и паразитни болести екипът анализира проби на българи, заразени с коронавируса. Прави се „целогеномно секвениране на вируса“ - т.е. разкодира се геномът от всяка проба, сравнява се с оригиналния от Ухан и ако има разлики, значи има мутации.
Търсенето на мутации на вируси е „удоволствие“ за доц. Алексиев.
„Единствено чрез нашата дейност може да се установи появата на нови вирусни варианти, тяхното разпространение в дадена област и на практика да алармира обществото и властите за това какви мерки трябва да бъдат предприети в много кратки срокове“, допълва доц. Иванов.
Засега българският екип е открил у нас само британския вариант на коронавируса от трите, които се търсят. Останалите два - южноафриканският и бразилският - все още ги няма. Няма я и новата мутация в самия британски вариант. Доскоро тя се срещаше само в останалите два, но вече е и в британския. Наричат я „лошата“ мутация, защото се смята, че именно тя помага на вируса да "надхитри" имунната система.
Британската следа в Кюстендил
През изминалата седмица екипът анализира 96 проби. В 68 от тях открива британския вирусен вариант, за който се знае, че се разпространява по-лесно между хората. Пробите, в които е открит, са на пациенти от растящ брой области на страната.
Впечатление правят случаите в Кюстендил. Първият засечен е в проба от 31 декември 2020 г., което може да е сред обясненията защо в там в момента има сериозен темп на растеж на заболеваемостта, казва директорът на центъра проф. Тодор Кантарджиев: „Това значи вече около 40 дни имаме разпространение и виждате какво става когато британският, по-прилепчив го наричаме ние или по-лесно предаващ се от човек на човек, се е увеличил“.
За да се прогнозира в каква степен се разпространява британският вариант в цялата страна е нужна по-мащабна проверка на положителните проби у нас и допълнителни изчисления.
„Трябва да се направи изследване на по-голям брой проби, които са случайно подбрани от различни региони на страната и това ще отнеме известно време, за да може да разберем реално колко се е разпространил английският вариант“, обяснява доц. Алексиев.
Помощ за съседите
Дейността е специфична и малцина я умеят. Мая Кузмановска е молекулярен биолог в Северна Македония.
Дошла е в България, за да се обучи от нашия екип и така да открива коронавирусните варианти, които циркулират в нейната държава „Получихме нов апарат в наша страна. Колегите тук имат опит, работили са с този тип секвениране. И затова дойдох да се обуча – за да мога да започна процеса в Македония“.
Сега е скъпо, скоро може да поевтинее
Откриването на мутации и на вирусни варианти освен специфична е и скъпа дейност.
У нас екипът е с капацитет да анализира по около 100 проби седмично, като разходът за една проба е около 500 лева. - т.е. общо около 50 хиляди лева седмично.
Доцент Иванов обаче въвежда нов метод, който ще се ползва от март. Той ще увеличи броя на анализираните проби и ще намали разхода по дейността: „Ще можем да удвоим броя на проби и съответно да намалим цената за провеждане на анализа на една проба сега е около 500 лева за проба , с новата методика предполагаме, че ще е под 100 лева за проба“.
Освен това ще има и международни усилия, посочва доц. Алексиев: „Съвсем скоро планираме да изпратим проби и в Германия по линия на европейския център за контрол на заболяванията, те ще подпомогнат наблюденията на тази част от нашите изследвания и ще ни подпомогнат със секвениране, което ще бъде проведено в Германия“.
Така с въвеждането на новия метод у нас и с изпращането на проби в Германия – страната ни ще отговори на препоръките на Европейската комисия да се „проверяват“ за мутации поне 5-10 % от положителните PCR проби. Целта е данните да се използват при планирането на нови противоепидемични мерки.
Инвестицията се отплаща
Засега Великобритания е сред лидерите в геномното секвениране и не случайно е сред първите, които съобщават за мутации. От години страната инвестират огромни суми в тази дейност.
„Те първи инвестирахa милиарди в тази технология още през 2012 г. като няколко огромни геномни центъра бяха създадени с тази цел. Там от самото начало беше решено да се секвенира всяка 10-та проба, т.е. не беше случайно, че те откриха такава епидемиологична връзка, зависимост и разпространение на тези проблемни варианти“, посочва доц. Иванов.
Важно е кой говори
Професор д-р Тодор Веселов Кантарджиев завършва Медицинска Академия София през 1981 г., като лекар. От 1981 до 1982 г. работи в гр. Белово, от 1982 г. е научен сътрудник в Катедра военна епидемиология и хигиена на ВМА. От 1988 г. е в НЦЗПБ, последователно е ръководил лабораторен сектор, лаборатория, обединена лаборатория и от 1992 г. - Отдел микробиология. През 1986 г. придобива специалност Микробиология, през 2001 г. придобива специалност Клинична имунология и през 2004 г. специалност Епидемиология на инфекциозните болести.
Доктор по медицина е от 1991 с дисертация на тема ”Имулнологични методи за диагностика на системната кандидоза”. Доктор на медицинските науки е от 2008 г. на тема ”Проучвания върху етиологичната диагностика и етиотропната терапия на микозите в България”. Доцент е от 1995 г., а професор от 2009 г. В 2004 г. придобива магистърска степен по Здравен мениджмънт в Медицински университет София с дипломна работа “Мениджмънт на клинична микробиологична лаборатория”.
Има специализации в Европейската Федерация на Микробиолозите – Берлин, Институт Роберт Кох, Германия; Асоциация на Германските Миколози – Фрайбург, Германия; Кралското общество – Абърдийн, Великобритания;
Председател на Българската Асоциация на Микробиолозите, Зам. Председател на Научно Дружество по Микробиология, Член на Управителния съвет на Европейската Конфедерация по Медицинска Микология, Член на Управителния съвет на Балканското дружество по Микробиология, Член на Микологичните Дружества на Франция, Германия, Швейцария и Люксембург, Член на Американското Дружество по Микробиология, Член на Европейското Дружество по Клинична микробиология и Заразни болести.
Доц. Иван Иванов е с двадесет годишен опит в молекулярната биология, микробиологията и генетиката. Експерт е в областта на молекулярната диагностика и типизирането на особено опасни и нововъзникващи патогени, с докторат на тази тема.
Настоящите му проучвания са свързани с възникването на мутации определящи различни молекулярни механизми на антибиотична резистентност.
Той е автор и съавтор на повече от 52 реферирани научни публикации, преминал е редица обучения и специализации и е участвал в шест международни изследователски проекта, три от които пряко свързани с детекцията на нововъзникващи патогени.
Доц. Ивайло Алексиев Иванов е Завеждащ на Националната референтна потвърдителна лаборатория по НІV към НЦЗПБ.
През 1994 г. завършва Биология със специалност Клетъчна биология и развитие
в Софийски Университет „Св. Климент Охридски”. Професионалната си кариера започва през 1995 г. с диагностика на кръвно преносими инфекции и имунохематологични изследвания в кръвния център на УМБАЛ Св. Анна София. От 2001 г. работи по типизиране на HLA за трансплантация на костен мозък и стволови клетки в МБАЛСМ „Н. Пирогов”.
През 2003 г. започва работа в Националната референтна потвърдителна лаборатория по НІV, където специализира изследвания свързани с вирусологичен мониторинг на НІV инфекция. През 2008 г. завършва специализация по Медицинска Специалност Клинична Вирусология. През 2011 г. защитава докторска дисертация на тема: „Молекулярно-вирусологично характеризиране на епидемията от НІV-1 в България, чрез секвениране и филогенетичен анализ”. През 2014 г. печели конкурс за доцент, а от 2016 г. е назначен за завеждащ на Националната референтна потвърдителна лаборатория по НІV.
Доц. Ивайло Алексиев е преминал редица курсове и специализации в страната и други страни, включително: Отдела за превенция на НІV/СПИН в Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) Атланта, САЩ, в Люксембург, Италия, Холандия, Египет и Гърция. През 2018 г. гостуващ изследовател и стипендиант на фондация „Фулбрайт“ за изследвания в Университета на Флорида, Институт за възникващи патогени.
Основните му интереси са свързани с Вирусологичен мониторинг на НІV и други вируси, изследване за лекарствена резистентност и молекулярна епидемиология. Публикационната му активност е свързана с публикации в престижни научни списания в съавторство с колеги от страната и в международни научни колективи. Член е на Европейската асоциация по антивирусна резистентност, съюза на учените в България и Научното дружество по Вирусология в България.
От 2020 г. е ангажиран и със секвениране и анализ на SARS-CoV-2 причинителя на COVID-19.
