„Затворихме вратата и бяхме 11 часа и половина без вода и храна, без тоалетна, нищо, само стаята. Няколко минути по-късно моят съсед ни изпрати съобщение и каза, че вижда въоръжени терористи, написа „Заключете вратите си, не излизайте“. 

Това е само част от разказа на Ирит Лахав от кибуц Нир Оз, която успява да оцелее, заедно с дъщеря си, след кървавото нападение на „Хамас“ на 7 октомври.

Снимка: bTV

Вижте какво разказа тя за страха и усещането, че всеки момент може да бъдеш убит пред Виктория Петрова. 

„Всичко започна в 6:30 сутринта, всъщност в 6:35 чухме много ракети. Ние го наричаме „код червено“. Скочих от леглото. Повиках дъщеря си Лотус да дойде в бомбоубежището, тя вече беше станала и изтичахме, затворихме вратата, чухме бомба. В рамките на 25 секунда отново чухме сирена, тя изтича навън, за да вземе кучето ни, аз грабнах мобилния си телефон“, разказва Ирит Лахав.

Тя и дъщеря ѝ се затварят в една стая и прекарват там близо 12 часа. 

„Няколко минути по-късно разбрахме, че не можем да заключим вратата, тя не се заключва. Това е само за ракети, не е срещу човешко проникване. Две минути по-късно, съседката ми написа, че чува стрелба, дъщеря ми също чува стрелба. Чувахме ги, че обикалят от врата на врата и стрелят непрестанно“, допълва Ирит Лахав.

Снимка: bTV

„В системата за чат в кибуца хората започнаха да пишат: „Изгарят къщата ми. Те са в къщата ми“.

Естествено страх, страх, страх.

И в този непрестанен страх писах в чата как да заключа врата. Никой не знаеше. Брат ми, който живее на 5 км от нас, ми изпрати снимка как той е заключил неговата врата с две метли. Взех тръбата от прахосмукачката. Дъщеря ми имаше комплект за правене на бижута и взехме кожени дълги въжета. Вързахме ги за дръжките направихме връзка.

Помислих си, че ако все пак влязат ще ни разстрелят и се скрихме под масата. Наредих всички книги между нас и врата, за да могат да ни предпазят и куршумите само да ни ранят, но не и да умрем. Прегърнахме се и четяхме в общия чат:

„Те са тук, те са там“ - много страшно“, разказва жената.

Снимка: bTV

12 дни след атаката, можахте ли да си отговорите защо това се случи?

„Мисля си, че всичките пари, които се излизат за възстановяването на Газа не отиват на правилното място. Те никога не обновиха Газа. Вместо да строят хубави хотели и ресторанти, парите се използват за оръжия и да се въоръжат те самите с гранати, автомати и ракети. Учат младежите си да мразят“. 

Снимка: bTV


Обвинявате ли някого?

„Не обвинявам никого конкретно. За съжаление, те съсредоточават цялата си енергия, усилия и пари в насилието, вместо да намерят добър начин да си разрешат проблема. Аз самата съм доброволец в организация , която помага на палестинци с онкологични заболявания или бъбречни проблеми, водя ги в израелски болници със собствената ми кола, която вече е унищожена. Моите съседи също помагат, а те в момента са отвлечени“.

Снимка: bTV

Гледате ли телевизия и какво става сега в Газа?

Снимка: bTV

„Не мога да гледам. Има толкова много страдание тук. Не мога да понеса повече. Ние просто опитваме се да се справим с емоциите за нашите хора. Просто дори не мога да си помисля за съседния кибуц. Хората ми казват „този умря“, аз дори не мога, не искам да ги чуя. Една четвърт от моя кибуц са убити или отвлечени. Първо мислим за отвлечените и как да бъдат освободени. Трудно е да мислим за утре или следващия месец. Естествено сега не можем да се върнем, но просто мислим за следващия ден, надявайки се те да бъдат освободени“.

Снимка: bTV

Въпреки че Ирит и дъщеря ѝ успяват да се спасят по чудо, 16-годишният син на най-добрата ѝ приятелка е отвлечен. 

Снимка: bTV

„Тя стои и плаче през цялото време. Мисля за тях. И как да си представяш бъдещето, как въобще да мислиш за него?! Познавам хора, които казват, че няма да се върнат, независимо от всичко, защото не искат да рискуват живота на децата си“, казва тя.

Снимка: bTV

Всичко за конфликта в Близкия изток следете в нашия онлайн репортаж.

 

Продължи да четеш