Храните, съдържащи трансмастни киселини, които много често виждаме върху етикетите, изписани като частично хидрогенирани и хидрогенирани мазнини, са в състава на любимите на децата продукти – вафли, бисквити, чипс, сухи храни.
Всички те са абсолютно забранени както в училищата, така и в детските градини, но според родители и водещ експерт диетолог контролът е недостатъчно ефективен.
И докато вече в редица държави има тотална забрана в използването на частично хидрогенираните мазнини, у нас специалисти алармират за липса на ясна държавна политика.
В анкетата на „Чети етикета” във „Фейсбук” 92% от участвалите заявяват, че в училищната лавка на децата им се продават вредни храни, а едва 8% отговарят отрицателно.
„Това са хранителните вещества, които създават най-висок риск по отношение на сърдечно-съдовите заболявания”, проф. Стефка Петрова, диетолог и лекар.
По думите ѝ по отношение на вредния ефект на тези мастни киселини няма никакво съмнение, колебание или различни мнения. „Тези мастни киселини се включват в липидните мембрани на всички клетки и субклетъчни структури, по този начин променят реакцията на клетката. Това води до увеличаване на т. нар. лош холестерол, намаляване на т. нар. добър холестерол, стимулират се и възпалителните процеси. Те влияят и върху мозъка”, обясни тя.
От 2011 г. е забранено предлагането на храни с частично хидрогенирани растителни масла в училищата и детските заведения. Има ли обаче достатъчен и ефективен контрол?
„Българската агенция по безопасност на храните прави каквото може, но това са хиляди училища и детски градини”, посочи диетологът.
Един от важните източници на трансмастни киселини в българското хранене са имитиращите продукти, заяви проф. Петрова. „Аз лично съм убедена, че възможността да се предлагат банички, тутманици или други соленки с имитиращи млечни продукти, с маргарини, които съдържат трансмастни киселини, е висока и реална”, подчерта тя.
Екатерина Йосифова от фондация „За храната” донесе в студиото на bTV продукти, които по думите ѝ редовно се предлагат в лавките и съдържат хидрогенирани или частично хидрогенирани растителни мазнини. „Въпреки че подаваме многократно сигнали и към РЗИ, и към другите проверяващи органи, за съжалание, получаваме отговор, че не са констатирани нарушения или са констатирани нарушения, които не са в такава посока”, отбеляза тя.
Нямаме потенциал до всеки обект да поставим санитарен инспектор или служител, който ежедневно да контролира, коментира Камен Николов от БАБХ. По думите му около 60% от сигналите, които получават, не са точни. „Отговорността не е само на компетентния орган, а и на бизнес оператора в тези обекти. Той също трябва да носи отговорност за това какво предлага”, смята Камен Николов.
„РЗИ осъществява регулярния текущ контрол. Осигуряваме здравословното хранене, като изискваме да има пълноценна и разнообразна храна”, подчерта Мария Петрова. „Откривали сме храни, които не са здравословни, има нарушения, но общият процент не е чак толкова голям”, допълни тя. По думите ѝ има наказани, съставени са предписания и актове на нарушителите.
Цените на безплатните закуски не отговарят на изискванията за качество на храните. Това коментират от фирмите, обслужващи ученическите столове.
„Споменавано ми е, че в определени моменти повечето закуски са тестени, но управителят на фирмата казва, че за тази сума това може да се предложи”, коментира Бочко Бочев, директор на ОУ „Братя Миладинови”. Сумата от 45 стотинки е увеличена на 65, в нея влизат опаковката, етикетът и ДДС.
„Ако вземеш да я произвеждаш тази закуска, е невъзможно да я направиш, трябва да имаш някаква печалба от някъде другаде. И в крайна сметка за какво я раздаваме? Трябва да имаме печалба, нали така?”, казва Борис Ковачев, домакин на училищния стол.
Домакинът признава, че печели от обяда, за да вложат в закуските. За качеството на продуктите били проверявани почти ежедневно от Агенцията по храните и здравната инспекция. Загубата от безплатната закуска се компенсира и от продажбите в лавката. Там обаче се продават кроасани, сухари, вафли.
