Част от производителите вече защитиха български храни със специални отличителни знаци в Европа, с което слагат край на опитите за имитации, като дават пълна гаранция за качество на потребителите.
Рецептите се пазят от десетилетия и се предават от поколение на поколение. Всъщност защитата на традиционно български продукти в Европа е доста дълга процедура, а винаги има риск да се появят претенции от други държави.
Българското кисело мляко, например, е традиционен продукт, който е свързан със специфичните климатични и природни условия в нашата страна, обясни Елка Божилова, експерт МЗХ. По думите й за този продукт географската област, която е очертана, е нашата страна.
„Кандидатстването за географските наименования в европейските регистри се инициира и се прави от група производители, които изработват продукта – това изрично е записано в европейския регламент“, посочи експертът.
Регистрацията в европейските регистри за географски обозначения предоставя правна закрила на наименованията – защитава ги срещу имитация, срещу неправомерна употреба, обяснява още експертът.
„Само производителите, които са в система на контрол на сертифицираща фирма, имат право на това наименование“, отбеляза Елка Божилова.
По думите й потребителите ще знаят, че това е продукт с определено качество и характеристики и рецепта, която се следва без отклонение.
„Първата регистрация, която успяхме да получим за наш продукт, беше през 2014 г. Процедурите са дълги“, обясни Димитър Маджаров от сдружение „Традиционни сурово-сушени месни продукти“.
"Когато говорим за защитени географски указания, вече имаме български горнооряховски суджук и българско розово масло. Когато говорим за храна с традиционно специфичен характер, вече имаме филе „Елена“, роле „Трапезица“, кайсерован врат „Тракия“, луканка „Панагюрска“, пастърма говежда", обясни той.
„Сиренето, киселото мляко и кашкавалът до преди една година бяха защитени географски имена за произход на територията на България. С промяна на закона от 2019 г. те престанаха да бъдат защитени“, обясни още Маджаров.
Според него сме изпуснали сроковете за нова регистрация.
„Досиетата са били в патентното ведомство, а по европейската процедура компетентен орган е Министерството на земеделието“, отбеляза Димитър Зоров.
Най-тежката процедура е за географско наименование за произход, защото всички суровини и процеси трябва да са с произход България, посочи той.
Зоров припомни, че единственият такъв продукт в момента в България е странджанският манов мед.
Според Димитър Маджаров до този момент няма забелязани имитиращи продукти.
„Имаше възражения обаче от страна на Гърция за наименованието Тракия. Сдружението даде съгласие Гърция също да вписва продукти, които да съдържат това наименование“, обясни той.
Най-важното е потребителят да не забрави истинският вкус, защото той се видоизменя, отбеляза Димитър Зоров.
