На всеки се е случвало да пътува из България и да му направи впечатление, че едни и същи продукти струват различно. Разликата в цените на едро за една и съща стока може да стигне до 5-6 лева за килограм.
Според данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата увеличение на цените има за основни хранителни продукти през 2019 г. спрямо 2018 г. Най-сериозно е то при свинското месо – скок с 30%. При каймата процентът е 35%, при захарта – 12%, а при брашното – 16%.
Цената на едро на брашно „Тип 500“ във Враца е около 0,60 лв., в Благоевград – около 1,20 лв., а в София – между 1,10 и 1,26 лв.
Цената на едро на слънчогледовото олио в Хасково достига 1,75 лв., в Сливен струва 2,16 лв., а в София достига 2,25 лв.
Цената на едро на кашкавал „Витоша“ пък в Сливен е между 8 и 9,90 лв., в Стара Загора – между 7 и 10,50 лв., в Хасково – между 12,40 и 12,50 лв., а в София – между 10 и 13 лв.
Цената на кравето сирене за килограм на едно в Добрич е около 4,77 лв., в Благоевград – 7,45 лв., а в Ямбол – 6,40 лв.
Цената на каймата смес във Варна е между 3,90 лв. и 4,80 лв., в София – между 5,20 и 7 лв., в Стара Загора тя струва 6,69 лв., а в Ямбол – 5,60 лв.
„Разликите в цените в различните градове се дължат на регионалното разпределение на търсенето. Не всички региони са с еднакви платежоспособни възможности. Цената зависи и от предлаганото качество. Ако в даден регион се предлага по-голямо качество в по-големи обеми, това ще повлия на цената“, обясни Владимир Иванов от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.
По думите му един от най-скъпите градове е Варна. Там търговците държат по-високи цени на повечето продукти, особено на плодовете и зеленчуците, което е озадачаващо.
„Озадачаващо е, защото логистичният разход в цялата страна при тези средни транспортни разстояния от 400 км е незначителен върху крайния резултат. Би следвало при равни други условия да има еднакви равнища на цените“, обясни Иванов.
Като друг скъп град той отличи и Благоевград. Там някои продукти са по-скъпи от тези в София, например, а се оказва, че са нискокачествени, което е парадоксалното. Иванов допълни, че в някои случаи става въпрос за нелоялни търговски практики и затова борбата с тях трябва да е постоянна.
В същото време производители прогнозираха поскъпване на хляба през новата година.
„Факт е, че себестойността на хляба расте, тъй като цената на основната суровина за производството му – брашното, продължава да расте. Не бива да изключваме факта, че върху себестойността на хляба огромна роля влияят транспортните разходи и разходите за гориво“, обясни Марияна Кукушева от Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
Тя допълни, че очакването, че цената на петрола ще продължи да расте създава несигурност и опит на производителите да обезпечат своята бъдеща дейност.
Кукушева призна, че има разлики и в цената на хляба в различните градове, които по думите й са продиктувани от пазарни механизми, а регионалният пазар се определя от търговското поведение на крайния продавач.
„Много е важно да стане ясно, че един хлебопроизводител има специфични разходи. Зависи от къде му се доставя суровината за неговото производство и на какво разстояние е. С навлизането на тол таксите ще зависи с колко ще се оскъпи тази суровина“, поясни Марияна Кукушева.
"Пазарът на едро и този на дребно са различни. На пазара на едро могат да се наблюдават такива различия заради различните производители, доставчици и видове продукти като марки. Затова, когато се прави статистика, винаги трябва да се сравняват продукти на едни и същи марки“, обясни от своя страна доц. Божидар Иванов от Центъра за икономически анализи на селското стопанство.
На тези думи Владимир Иванов уточни, че средните цени на едро показват каква е тенденцията в развитието на пазара. По думите му цената на месото е изключително нестабилна в момента и тепърва ще се наблюдава дали тя ще продължи да расте.
"Чети етикета с Биляна Гавазова" е потребителската рубрика на "Тази сутрин" по bTV, която представя в дълбочина актуални теми за качеството на стоки и услуги, условията на пазара на труда, социални и образователни проблеми. Рубриката се ползва с висока степен на доверие и за кратко време се превърна в запазеното място в българския ефир за защита правата на потребителите.
