Учени от университета „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас разработват технологии, които да оползотворят морските отпадъци.
В какво могат да се превърнат тоновете черупки от миди, скариди и други морски деликатеси, които туристите изяждат в ресторанти по Черноморието? И които, макар и натрошени с много по-големи машини от тази на специални производствени площадки, се превръщат в отпадък?
Учените са намерили решение и на този проблем – морските отпадъци могат да се превърнат в различни полезни неща.
„Лабораторията по аквакултури и биотехнология е една от най-новите лаборатории на университет „Проф. д-р Асен Златаров“, където работят учени от катедрите по „Технологии на материали и материалознание и химия, и „Химични технологии“ на Факултета по технически науки. Интересни, различни, иновативни са направленията, в които се работи в тази лаборатория. Те са свързани с извличане на ценни вещества, намиращи се в отпадъчни морски черупки от така наречените марикултури, които обитават Бургаския залив на Черно море“, обяснява проф. Севдалина Турманова от катедра „Технологии на материали и материалознание“.
От думите ѝ става ясно, че чрез подходящи физични и химични методи и химични процедури са получени презспрахове, които са по-нататък прекурсор за получаване на биоактивна и биоинертна керамика, носители за каталитично активни центрове и други интересни приложения.
„Натрошени черупки, съответно фракционирани, смлени фино и от тях е получен калциев глюконат, калциев окис и калциев ацетат“, разказва и показва доц. Янчо Христов, който е ръководител катедра „Технологии на материали и материалознание“.
Той допълва, че от калцивия ацетат са синтезирани керамични нанопрахове, които в последните години намират приложение като прекурсор за синтез на биоактивна керамика с приложения в медицината като заместител на костната тъкан.
„Това са вещества, които са извлечени от механично обработени черупки от скариди, които след механичното им обработване с химично третирани прекурсори е извлечен хитин, след което е получен хитозан. Хитозанът намира приложение в медицината, във фармацевтичната промишленост, освен това се използва и като бариарен филм, който да съхранява плодове и зеленчуци, а също така и хранителни продукти. Напоследък също така намира приложение и като заместител за полиетиленовите торбички“, казва и гл. асистент Антония Илиева.
„В допълнение хитозанът е използван и като прекурсор за приготвяне на хидрогел, от който чрез микровълнов синтез, приложим при различни условия, са получени нанопористи абсорбенти. Те са със специфична повърхност над 1000 квадратни метра на грам - това е площта на около 5 игрища за тенис, събрана в един грам проба“, обяснява и доц. Ления Гонсалвеш.
Тя допълва, че много широко се използват за очистване на цвят, мирис, неорганични органични замърсители, пречистване на химически продукти и фармацевтични и такива като носители за катализатори. „Такива подобни продукти абсорбенти сме получили и от отпадъчни водорасли“, категорична е доц. Гонсалвеш.
„В крайна сметка, чрез извличане на ценни неща и последващата им обработка в лабораторията се получават различни иновативни продукти, които биха могли да намерят приложения като импланти в медицината, за замяна на костна тъкан, като хранителни и биодобавки, като абсорбенти и като керамични преспрахове, които са носители за катализатори за органични реакции, включително и получаване на биодизел“, обобщава проф. Севдалина Турманова.
Тя уточнява също така, че в лабораторията се обучават и докторанти. „И по този начин се опитваме едновременно да решим един екологичен проблем с морските отпадъци и в същото време да получим, нови продукти, които биха могли да бъдат с различно приложение в различни сфери“, казва още проф. Турманова.
