Тодорка Сакалиева, която всички знаят като баба Дора от село Шарково, още тъгува за козите и овцете си. Те бяха избити през лятото, заради съмнения за чума.
Останала сама, без любимите козички, баба Дора се заключва с катинар.
"Има нарушители, минават границата и затуй се заключвам. Знам ли какво може да стане?!", казва възрастната жена.
Свикнала с грижите по стадото, сега, когато го няма, гледа да си намира друга работа.
"Не съм свикнала да стоя без работа, нещо трябва да правя, ама трябва да правя. Ако трябва, ще размествам нещо", обяснява Тодорка Сакалиева.
И разгръща албуми със снимки, които й подарили наскоро.
"Това е моето яренце, Дора се казва, виж го колко е хубаво… Този знаеш ли кой е? Бойко Борисов… на това яренце майка му даваше много хубаво мляко и аз много си го обичах. Никога не се забравят!", казва още баба Дора, докато плаче.
През юли Шарково осъмва обсадено – от ветеринари, полиция и хора, дошли да спасяват стадата от избиване. В селото още не разбират от къде се е появила чумата и защо се налага и здрави животни да бъдат умъртвени.
Но стадото на баба Дора оцеля и на другия ден. И още няколко дни. Опазено от доброволци, които дежуряха на смени пред обора.
Покрай последното оцеляло стадо се завъртяха и политици.
Няколко дни по-късно кордонът около Шарково е затегнат. В селото не се допускат външни хора. За да се срещне с нас, баба Дора идва до полицейската блокада. Останала е без стадото.
"Още ги загробиха и заваля дъжд от ведро. Викам за моите козички плаче и дядо Господ, изпрати дъжд да измие района, три дена валя пороен дъжд", спомня си баба Дора.
"Като го гледам това празното, лоша работа, отчайваща работа… Няма ги агънцата да те милват, да ти се радват, да скачат отгоре ти", споделя жената, докато обикаля празния обор.
Казва, че когато падне карантината е готова да приеме обещаните й от стопанин в Софийско коза и ярета. Но цяло стадо не знае дали ще има сили пак да гледа.
