Мутафчията на музей „Етър“ Христо Маринов вече е живо човешко съкровище. Това обяви Министерството на културата. Той започва тихия ден на тежкия труд зад стъклото с чаша липов чай. Косъм по косъм, нишка по нишка, удар след удар, Христо Маринов Христов е последният пазител на древния занаят мутафчийство.
„Думата мутафчийство идва от персийски. Един занаят на по-бедната прослойка от занаятчиите. Меката е Панагюрище, а в Севлиево който е съседен град на Габрово - е имало 11 работилници, в Трявна – 6. По-късно занаятът отмира. Смея да твърдя, че съм последният“, казва Христо.
След 40 години неуморен труд, тази седмица майсторът мутафчия бе обявен за живо човешко съкровище. Така той става част от нематериалното културно наследство на Република България.
„Започнаха да не се обръщат към мен по име, а със думата съкровище, която е малко е добра е, но съкровище съм за жената, за децата. Живота ми е добър. Имам тази среда, имам и навън приятели. Играл съм в един театър за пантомима“, казва мъжът.
В миналото под ловките ръце на майсторите мутафчии в десетките занаятчийски работилници у нас, излизат едни от най-необходимите текстилни изделия - дисаги, колани, дори чували за съхранение на барут.
