Развързачка, шантани, „Мъжът и жената интимно“. Вероятно за много от вас тези думи не значат нищо, но всъщност са неизменна част от историята на българската еротика. Именно на страсти и любов е посветен днешният брой на рубриката „Задочна България“. Кой е първият ни еротичен поет и къде е кипял нощният живот на столицата - разказва Станчо Станчев.

От закачливите строфи до провокативните истории, миналото на българската еротика постоянно се преплита с романтиката и крие неподозирани сюжети.

Вярвай, изгорях!
С черните очички,
с белите ръчички
зле ме устрели,
люто ме рани,
все в огън стоя
гиздаво момиче...

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Това са малка част от стиховете, които Петко Славейков събира в своите сборници за еротично творчество. Те се появяват във втората половина на Възраждането, когато романтиката между българите и природата вървят ръка за ръка.

„Има случаи, в които стопаните на една нива са недоволни, че нивата не ражда и тогава там се пращат млади да се любят и после нивата избуява и от пшеница не можеш да ходиш в нея“, казва проф. Радослав Радев, историк.

Снимка: bTV

Професор Радев е автор на двутомната „Енциклопедия българска еротика“, която ни връща назад още до 19. век. Тогава популярни са били т.нар. развързачки - жени, които въвеждат в любовта свенливите млади мъже.

„В някои села, не знам дали не трябва да употребяваме термина „щатна развързачка“. Идва и го развързва, затварят се в стаята и му помага да направи това, което трябва. Не им се плаща. Това е мисия. Мисия за продължаване на рода“, обяснява историкът.

След Освобождението до Първата световна война времената стават малко по-комерсиални и по нашите земи настъпва платената любов. Еротиката преживява своята еволюция, появяват се първите вертепи и публични домове.

По големи столични булеварди и стари улици като „Екзарх Йосиф“ е кипял нощният живот на стара София и са се намирали едни от най-търсените публични домове.

Снимка: bTV

„Непосредствено след Освобождението в България навлизат от Западна Европа танцьорки, които фактически са компаньонки. Първо се утвърждава това в Русе. В Русе има такива, после в Пловдив и София, по-големите градове, има такива компаньонки“, обясни проф. Радев.

В периода между двете световни войни еротиката се явява един от отдушниците за обществено напрежение. Хитови в столицата са бардаците „Аполо“, „Неапол“, „Сан Стефано“. Нощният живот в големите градове кипи.

На ул. „Московска 33“ се е намирал един от най-квалитетните салони за платена любов в стара София. Днес там се помещава Столичната община.

Едни от най-популярните места през 20-те и 30-те години са т.нар. шантани, привнесени от Франция. Официално това са места за малко по-разкрепостени развлекателни програми, които лесно прерастват в платени ласки. Тогава те са легални и минават през периодична хигиенна инспекция.

Снимка: bTV

„Шантанът по-скоро предполага възможност да има веселие. По-силно въздействат с танци и песни, след което с отварянето на публични домове“, казва проф. Радев.

„Сексуалният живот на мъжа и жената представлява една обективна реалност. По отношение на сексуалното възпитание на младежите съществуват ясни и категорични партийни постановки. Сексуалността в никакъв случай не е най-важното в нашия живот!“

Това са само няколко цитата от секс библията на социализма „Мъжът и жената интимно“. През втората половина на 20. век да си разкрепостен не е на почит. През Социализма се появява и професията на сексолога, световните тенденции за повишаване на половата култура опитват да навлязат у нас. През 60-те години започва производство на презервативи, а мястото на платената любов се променя.

„Може би става прикрита в някаква степен. Имаше информация за редица наши партийни функционери, които влизат в такава връзка. Обикновено ни обвиняват, че българинът не прави любовни обяснения, не можел да прави любовни обяснения. В днешно време според мен трябва да се върне красотата на езика в еротиката. Малко повече цинизъм има в цялата работа. Има ли цинизъм няма сила в отношенията между мъжа и жената“, казва проф. Радев.

От 20. до 21. век любовта не се е променила, но нейната изява не е същата. От това, което преди се е случвало по шантаните няма запазени сторита в Инстаграм, а интимното в повечето случаи е оставало зад ключалката. Но без значение от епохите, от еротичните или романтичните прояви на любовта, тя е същата и остава най-красивото проявление на факта, че сме хора.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK