В поредицата „Задочна България“ се връщаме към спасяването на българските евреи, 82 години след този исторически за света акт. Има ли неспасени такива, допускани ли са концлагери у нас и защо веселата песен за конския вагон до Лом крие много тъга?
Редом със сълзите и страха, евреите по света преживяват Холокоста и с музика в сърцето, където и да се намират.
Етиен Леви е наследник на музиканта Херцел Леви. Той е на 21, когато интернират българските евреи в трудовата повинност или т.нар. лагери. Строят пътища и други обекти с обществена полза. Херцел - бащата на Етиен - е бил в лагер край Русе.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
„Най-тежкото нещо е било отношението на някои от надзирателите. Позволявали са си да им викат мръсни евреи, чифути. Той е бягал от тези трудови лагери, когато е имало нечовешко отношение, защото са ги биели със сопи и тояги. „Защо си такава луда глава?“ - питат баба ми и дядо ми, и са събирали пари, за да дават подкуп, за да не го пребиват с тези тояги“, разказва проф. Етиен.
Съдбата на Херцел Леви споделят близо 50 000 евреи, български граждани, които не отиват към лагерите на смъртта.
Лелята на Етиен Леви обаче няма този късмет.
„За съжаление, по това време тази моя леля Естер е била във Франция. Гестапо идва и ги арестува - нея, съпруга ѝ и големия ѝ син. Години след това моят баща, който работеше в Полша и Германия, намира сестра си в списъка на Освиенцим, „Аушвиц-Биркенау“.
11 343 души. Толкова са евреите, които България не успява да спаси. Те са жителите на Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот или т.нар. новоприсъединени територии. Превозват ги с вагони към Лом, откъдето ги депортират в Полша. Именно за тези близо 11 000 неспасени български евреи се пее в стария шлагер, който в оригинал е писан за еврейски мюзикъл.
„България е единственият невоюващ съюзник, единственият, който не е на Източния фронт и всички останали ангажименти, трябва да ги изпълнява“, казва доц. д-р Румяна Христиди, историк и рък. спец. „Хебраистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
Пред bTV тя разгръща тъмните страници от историята на българската антиеврейска политика.
Тя започва през декември 1940, когато Народното събрание у нас приема Закона за защита на нацията. Министър-председател тогава е археологът Богдан Филов. Срещу антиеврейското законодателство протестират видни общественици и интелектуалци.
На 1 май 1941 г. всички евреи на възраст между 20 и 40 години са мобилизирани в трудови групи. Подготовката за депортацията на евреите от „старите граници“ на България започва с арести по списъци. Годината е 1943, датата - 3 март.
„Много е трудно да наречем цар Борис спасител, тъй като и с негов указ е въведено антиеврейското законодателство. Цар Борис не е антисемит, но той е съюзник на Германия“, казва доц. д-р Христиди.
Въпреки трудностите, през март 1943 г. цар Борис III издава заповед, с която депортирането на евреите с българско гражданство е спряно. Преди неговите действия духовници като пловдивския митрополит Кирил и депутатът Димитър Пешев извършват редица протести и брожения. Зад тях е цялото българско общество.
„Целият Свети синод на Българската православна църква застава в защита на българските евреи с преки действия. Разбира се, депутатите също. Подписката на Димитър Пешев е подписана от 43-ма народни представители“, уточнява доц. д-р Христиди.
Малко познат факт за българската антиеврейска политика са концентрационните лагери. През 1943 г. в България са създадени три концлагера за евреи – „Табакова чешма“ и „Кайлъка“ край Плевен, както и Сомовит, Никополско. Те са различни от трудовите лагери, в които са интернирани повечето евреи като бащата на Етиен Леви.
„Всички много добре знаят, че българският народ е изключително толерантен. Нормално е да има определени групи, които да са били антисемитски настроени, но баща ми не е попадал на тях“, казва проф. Етиен.
След 09.09.1944 г. Законът за защита на нацията е отменен, правителството на Отечествения фронт застава на страната на евреите.
„1948-1949 година почти всички освен моя баща и чичо - братовчедите ми, лелите ми, заминават за Израел. Разбира се, просто късмет са имали. Невероятен късмет на българските евреи, че са родени в прекрасната ни родина“, казва още Етиен.
Днес, когато конските вагони са затихнали, не можем да забравим песента на Холокоста. Не спираме да чуваме и хора на всички онези евреи, благодарни на България. Белег за това, че освен човеколюбие, нашето общество е способно и на висока държавност.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
