За над 12 000 българи светът изглежда така – без форми, без цветове и без светлини. От тях 8503 са с над 90% загуба на зрението и пъстротата на живота се крие в емоциите, а красотата в усещанията.
"Красиви са усещанията, които изпитвам от музиката. Красиво за мен е, когато усещам сутрин изгрева на слънцето, когато чувам песента на птичките. Самия мирис на сутрешния въздух - за мен това е изгрева, защото с усещането на първите лъчи, някак мириса на въздуха се променя... не може да се опише, защото това е доловимо за малко хора", споделя Ивайло.
Дори сред загубите те намират поводи за усмивка. "На първо място станах много чувствителен човек към човешкото страдание. На второ място ми даде задълбоченост и това, което би ме плъзнало по повърхността на живота вече го няма", разказва Нели Стойчева.
Това, че не виждам ми дава всъщност страшно много, защото аз се чувствам освободен от много гледки, на които не бих искал да ставам свидетел", добавя Ивайло.
Моника, Ивайло и Нели са част от първия в света хор на слепите. Той е създаден през 1935г. именно в България. По-късно подобни формации се сформират в Аржентина, Армения и в няколко от тогавашните съветски републики.
"Те са хора като всички нас, с малка специфика. Просто ние трябва да сме малко по-отзивчиви към техните нужди, но без да им се натрапваме. Те могат да преодолеят трудности и го правят така с кеф, така, че същите като нас са – имат си своите болки, радости", казва Петър Матев, диригент на хора със зрителни увреждания.
В миналото хорът е имал над 100 изпълнители. Днес те са около 50. Половината от тях незрящи, а другите зрящи.
"Ние напълно слепите се ръководим от техните реакции, защото те гледат диригента и ако има някаква промяна в динамиката или се прави пауза, ние се водим от техните реакции, те много ни помагат", казва Ивайло.
В началото да бъде диригент на хор на слепите за Петър е много трудно. Постепенно репетиционната става втория му дом, а изпълнителите негово семейство.
"Прибирам се най-вече с вяра, защото вярвам в това, което правим заедно", споделя диригентът.
Нели Стойчева е солистка на хора. Тя започва да губи зрението си постепенно от 10-годишна възраст. Днес е на 54 и има над 91% загуба на зрението.
"Учителката ми по цигулка установи загубата на моето зрение, защото аз изкривих цигулката на страни, за да си залепя очите в листа. Започна да ми пише едни големи букви на една дъска - не ставаше", казва Нели.
След като завършва Музикалната академия ѝ е трудно да си намери работа. До момента, в който разбира за хора на слепите.
"Бях на 19 години и бях страшно щастлива, че разбрах, че има такъв хор и че има организация на слепите.
Изведнъж се почувствах много щастлива, че има някъде под слънцето за мен място", разказва Нели.
Освен като солистка в хора, тя работи и като музикален рехабилитатор в център за борба с насилието над жени и деца.
"Музиката влиза в тяхната душа и с тях се работи, така че резултатите са прекрасни", казва още Нели.
Нели подготвя и млади таланти в музиката. Една от ученичките ѝ е Моника, която има 100% загуба на зрение от раждането ѝ. Приета е в музикалната академия първа сред всички зрящи и незрящи кандидати. Днес е втори курс и също е част от хора на слепите. Учи текстовете си благодарение на Брайловата азбука.
"Текстовете си ги пиша или на Брайлова машина или в електронен вариант с компютър, а нотите ги пиша с Брайлова плоча. Плюсът при нея е, че тя е по-компактна от Брайловата машина – не тежи толкова и е много по-
Когато се пише на брайлова плоча, буквите се пишат огледално. Отваря се плочата, намират се 4-те ѝ краища – горните два и долните два. Защипват се и сега по принцип тук се пише от дясно на ляво. Пише се с шило, но аз пиша с химикал, защото моето е повредено, също става, въпросът е да има с какво да се продупчи, за да се отбележат отдолу точките. Четенето с Брайлова азбука става с пръсти - чете се с две ръце, но някои четат с една, както аз. Чета само с дясната ръка. Например, когато чета ноти и трябва да си тактувам – едната ръка използвам за тактуване, а пък с другата само чета и сега ще чета само с дясната – ето я думата, където сме написали. Градина беше думата", разказва Моника.
"Аз винаги съм искала да бъда част от този хор, просто чаках докато порасна и да имам шанс да съм в хора. Много ми харесва хоровото пеене – това някак те предразполага да разгърнеш повече гласа си, да отпуснеш гласа си. Да се слееш в една емоция, в едно усещане. За мен това е голямо богатство и също опит." - споделя още Моника
Повече от 80 години хора на слепите "Академик Петко Стайнов" поддържа богат репертоар от български и чуждестранни изпълнения, с които обикалят страната и света. Тази седмица те гостуват за първи път в Австрия с най-новата си музикална програма за Деня на народните будители.
