Денят за размисъл е ден за въздържателство и алкохол не се продава. Оказва се, че историята на българските избори е тясно свързана с алкохола.

Знаете ли, че жените у нас гласуват за първи път на референдуми за затваряне на кръчмите? А знаете ли, че и у нас е имало сух режим?

Повече за чашката и вота разказва Станчо Станчев в рубриката „Задочна България“.

20-те години на XX век. Зад океана забраняват алкохола, но той не спира да се лее. Сухият режим не подминава и страната ни. Обсъжда се законово затваряне на кръчмите. Българите започват да се оглеждат в своите чаши.

Професор Пенчо Пенчев преподава стопанска история в УНСС. Книгата му „Стопанска България“ събира неразказвани истории за българската индустрия и бит. Такива са страниците, посветени на българския сух режим. Той се появява в десетки села след местни референдуми.

„След такъв референдум, например, в едно Троянско село, решават да затворят кръчмите. Един от участниците в това движение по спомен казва: „Аз обичах да си пийвам, но понеже беше част от политическите ми убеждения, убеждавах да затворим кръчмата“, разказва проф. Пенчев.

Снимка: bTV

Зад частичния сух режим стоят така наречените въздържателни дружества. Най-дейни участници в тях са жените. Именно на референдумите за затваряне на кръчмите, българките за първи път упражняват правото си на глас.

„В Троянско мъжете вместо да се напиват в селото, което е със затворени кръчми, отиват в съседното село. И освен, че продължава злоупотребата с алкохол, те просто не се връщат вечер“, споделя още историкът.

Когато самотата носи мъдрост: Баба Сефтора и надеждата ѝ за по-добър живот

Българският сух режим се налага в края на 20-те години на XX век. Докато по улиците в САЩ се лее алкохол и властите унищожават бутилки за назидание, по кафенетата у нас се търсят „бяла и червена лимонада“, разбирайте „ракия и вино“.

Заради сухия режим зад океана се водят гангстерски борби и войни на картели. Кървава борба за чашката не липсва и у нас. Разбира се, домашна, но не по-малко страшна.

Снимка: bTV

„Имаме полицаи, които са убити заради това, че се опитват да измерят и обложат алкохола на малки производители през 30-те години XX век. Не само употребата на алкохол носи човешки жертви“, разказва Пенчо Пенчев.

На училище през 20. век: Радиоточката е подслушвател, строги униформи и три пъти повече материал

Освен пиещите и биещите, сухият режим удря и предлагащите. Както знаем, кръчмата има огромна роля в живота на Балканите, а България не прави изключение.

Снимка: bTV

„Още в края на XIX век е правен опит да се затворят или да се ограничи броят на кръчмите в България, защото много от кръчмарите се оказвали и лихвари. Обикновено забраната не дава резултата, който очаква обществото“, казва още професорът.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Продължи да четеш