На 23 септември беше одобрен проект на Закон за българския жестов език. В законопроекта е предвидено до 120 часа годишно предоставяне на безвъзмездна преводаческа услуга за глухите и сляпо-глухите хора, каквато е и практиката в редица страни от ЕС.
Гергана Чифчийска и Константин Шаранков всеки ден се сблъскват с трудностите на това да си глух у нас.
Гери и Коки творят холивудски усмивки и се обичат силно. Той е зъботехник, а тя студентка по зъботехника.
“Още първия път, когато се запознах с него, у в мен се запали това чувство на любовта. Аз го почувствах много близко до сърцето си и пожелах да бъдем заедно да си общуваме“, споделя Гери.
„Изключително съм радостен, че намерих най-красивата жена, която ще стане част от моя живот, когато тя завърши училище и й мина балът, и за мен тя беше най-красивата абитуриентка. Тогава я помолих да кандидатства в София и тя стана студент. Ще се радвам да завърши и да стане един много добър зъботехник“, казва Константин.
За Гери работата е и призвание в помощ на хората:
„Това дава много усмивки на хората, когато направиш едни хубави протези, едни красиви зъби, това е много хубаво за хората. И Коки много ми помагаше, подготвих се за изпит, успях и ми беше много интересно, тази специалност има много предизвикателства и много любопитни неща, които мога да науча“, обясни Гери.
„Искам да виждам усмивките на хората, искам всички хора да бъдат щастливи, с красиви усмивки. Беше ми трудно да си сбъдна работата, тоест да се случи това, което искам да работя. Знам, че по принцип има дискриминация към нас, глухите хора, имаше моменти, в които си мислих, че на 100 процента няма да ме вземат, защото съм глух“, казва Константин.
Но той успява и вече шест години работи в лабораторията, а Гери продължава да учи усилено. Двамата доказват, че могат да се справят с почти всяка ситуация, но не са малко и трудностите, с които се сблъскват ежедневно.
„Заради коронавируса, с колегите говорихме с нашия декан, и той ни каза, че обучението продължава онлайн. Много ми беше трудно, не можех да разбирам. По-лесно ми беше, когато ходех на присъствени лекции“, обяснява Гери.
„Преди време ми се наложи да отида пред една комисия, за да може да си сменя шофьорската книжка, трябва да отида на ТЕЛК, за да има едно специално решение и когато отидох там, казвам: Добър ден. Дойде един човек, който беше с маска, аз го помолих, казах: Извинете, може ли да свалите маската, защото аз съм глух и не мога да разбера какво ми говорите, но той не си я свали. След това му написах: Моля ви, свалете маската, защото съм глух, и не разбирам, но той продължи да си носи маската“, обясни младият мъж.
А с одобряването на законопроекта за българския жестов език като естествен самостоятелен език, в подобни ситуации двамата ще имат право да получат подкрепа чрез преводач. Ще могат да се почувстват равни, да са част от обществото така както е по конституция.
„Много ми е трудно, когато нямам преводач, когато лекторът е с маска и в моята специалност имам много практически неща и това наистина е проблем. Ние не можем да разберем, ако няма превод, какво се случва. Винаги се чувстваме неудобно моята майка да ни обясни по–ясно какво казват по телевизията. Искаме да бъдем видими, това е вид дискриминация и ние все пак искаме да се борим за нашето бъдеще. Затова имам мечта, този закон да се случи, за да можем да научаваме повече за света около нас“, споделя студентката.
