В Копривщица има над 300 паметника на културата, от които 19 с национално значение. Сред тях са родните къщи на Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Димчо Дебелянов, Любен Каравелов, Найден Геров и др.
В края на XVIII век и XIX век голяма част от българските занаятчии търгуват извън страната. Завръщайки се от далечни страни, копривщенци започнали да строят просторни домове, които обзавеждали богато.
Пример за това е домът на търговеца Петко Лютов. Пазарът му се простирал чак до Кайро и Александрия. Видял много по широкия свят, а разказите от далечни земи вплел в красиви рисунки в своя дом.
Голяма част от копривщенските търговци били образовани и знаели много езици. Такъв бил и Гавравил Хлътев, който по-късно сам ще се нарече Георги Бенковски. Също като баща си известно време е пътуващ търговец. По това време научава 6 езика.
Малко преди да почине, бащата на Бенковски става спомоществовател на първия български учебник по физика на Найден Геров, който също е от Копривщица. След смъртта му семейство Бенковски се мести в София.
През 1845 г. Лулчо Каблешков, небезизвестен копривщенски джелепин, също построява за многолюдното си семейство светъл дом с големи прозорци. Неговата съпруга умира рано, затова с помощта на своята сестра Пенка той успява да отгледа 4-те си деца, сред които и Тодор Каблешков.
Близо до Каблешковата къща е и тази на поета Димчо Дебелянов – прекарал в нея само 9 години, но най-щастливите. Илия, неговият брат, често обичал да се шегува с таланта на Димчо, който много му се ядосвал. При едно такова братско сборичкване дори изгорил тетрадката с ръкописите си и така унищожил първите си творби.
В Копривщица има над 380 къщи-паметници от национално и културно значение. Сред тях са и домовете на Любен Каравелов, Найден Геров, просветителя Йоаким Груев, благодетеля Ненчо Палавеев и издателя Тодор Чипев.
