Следва история за един малък герой, който се ражда едва 900 грама, но не се отказва от борбата за живот месеци наред, докато лекари, медицински сестри и акушерки в отделението по неонатология на болница "Токуда" бдят над него.
Класическа музика и битка за първите глътки въздух. Някои от малките пациенти тук от месеци се борят да оцелеят, неотлъчно с лекарите, акушерките и медицинските сестри. Докато животът навън ги очакват. И най-вече мама, тате и тяхната история.
Първите седем години в общия живот на началната учителка Кристина Германова, IT специалистът Цветан Германов и синът им Крис са изпълнени с щастие. На 7 април 2021 г. семейството разбира дългоочакваната новина, че очакват и второ дете. Следва трудна бременност, месеци в болницата, когато бебето Ивелин се появява на бял свят с тегло едва 900 грама.
„17 септември 2021 г. беше ден като ден, втори учебен ден Крис, оставих го на училище, прибрах се и аз си спомням, че с измиването на ръцете и поглеждането към прозореца, получих съобщение, че тя ще ражда. Но това беше общо взето шести месец от нейната бременност. След известно време получих друго съобщение, тя ми каза, че я транспортират в „Токуда“ по спешност с линейка, след което отново спря да пише и може би 45-50 минути след това не беше много време, ми звъни по телефона, че е много лошо положението с бебето, след което спря да пише“, разказа Цветан.
„Той изплака. Веднага се надигнах да го видя и казах, че това е най-красивото бебе на света и бях сигурна, че той ще се справи и повече нищо не помня. Аз седях тук три дни, той остана тук четири месеца и половина“, добави Кристина.
„Той е един от малките герои, както ги наричаме в България. Деца, които са родени предварително, с екстремно ниско тегло, роден в началото на 26 гестационна седмица. Той беше на изкуствена вентилация, получи усложнения от преждевременното раждане, мозъчен кръвоизлив, който доведе до хидроцефалия и се наложи още когато беше около 2 кг. да се евакуира тази течност, която притискаше мозъчната тъкан, по-късно имаше усложнения и в очите“, обясни д-р Радка Масларска.
„В началото бях много отчаяна, не знаех дали ще се справи. Повикаха ме да го видя. Тогава ми обясниха всъщност, че той има нужда винаги да има човек до кувиоза. Усещах, че нещата не вървят на добре. Единственото, което ги помолих, е да не спират, докато има вариант просто да не се отказват, и тогава получих отговор, при нас няма такова нещо, ние се борим до край, няма да се откажем никога“, заяви майката на Ивелин.
„Ние сме тези, които първи ги докосваме, те се доверяват на нас първи. Всички работим денонощно, целта е да помогнем на тези малки борци, които дават всичко от себе си“, добави акушерката Нели Ангелова.
„Ще си призная, че в началото не исках да го виждам, на 17 септември дойдох да го припозная, но ми обясниха в какво състояние е, че целият е в маркучи, интубиран, с оток на главата, просто не исках да виждам детето си в такъв вид, през другото време те и пращаха снимки по „Вайбър“, но аз странях, не можех да го прием някак си, защото всеки си казва на мен няма да се случи. Коледа беше денят, в който за пръв път го видях на живо и беше също емоционален момент, чувствах страна емоция – хем щастлив, хем притеснен.
Скоро изписват бебе Ивелин, а медицинският екип получава неочакван подарък. Специална книга с трогващото заглавие "Една история за малък герой и неговите спасители", написана от Кристина от името на бебе Ивелин.
Борбата продължава. За бебето Ивелин все още се грижат най-различни специалисти.
