Недко Солаков представя изложба с непоказвани картини от най-ранните си творчески години в галерия Сариев, Пловдив.
Душата на художника е вплетена в творбите му. Малцина дръзват да разголят мислите си, да покажат себе си. Големият български автор на съвременно изкуство Недко Солаков направи точно това – допусна ни до мястото, където се раждат историите му.
Впечатление прави старият вестник (от 2001г.), върху който и до днес той продължава да създава творбите си. На работното му място има и огромна купчина от празни тубички с тушове, приличаща повече на артистична инсталация, които помнят историите му през последните 10 години. Ателието му е пълно със предмети от особено значение има над 1000 каталога от представянията му по света, но въпреки мита, който свързва артистите с безпорядък, Недко Солаков е изключително подреден.
От началото на творческия му път до момента, Недко Солаков има над 120 самостоятелни изложби, над 300 съвместни и е участвал е в повече от 200 симпозиума. Нестандартният му поглед към изкуството вълнува милиони и слави страната ни по целия свят.
Кариерата му започва през 90-те на XX в., но в ателието и днес има непоказвани истории, които все още чакат своя специален момент. Такъв е и недовършеният му видео проект с Теодосий Спасов от 2014г. В него Недко Солаков търси отговор от хора с различни съдби на въпроса „Чувстват ли се удовлетворени?”.
„Друг герой е една сръбкиня, за която бях ошашавен, защото тя вижда всичко на обратно. Нейната клавиатура, като я погледнеш е обърната на другия край и ми стана ужасно интересно и 2013г. отидохме със сина ѝ при нея, интервюирахме я. Адски любопитно беше и това, което ме помоли да напиша – едно писмо до кмета, ако има възможност тя да не се занимава с този архив, защото всички тези папки, които са така подредени, в нейното създание са наопаки. Това са от историите, които реално погледнато не са завършени”, посочи художникът.
Солаков споделя, че неговият отговор на този въпрос е, че не се чувства достатъчно удовлетворен.
"Не съм разбира се. Аз вечно не съм доволен, непрекъснато нещо те човърка и не ти харесва. Най-угнетяващо е ужасното усещане за повсеместна несправедливост, в която всички плуваме и се борим." - добавя той
В ателието му стои и една много важна за него творба от 88-ма година - "Моите страхове"
"Големият ми страх от по-рано е това да не ослепея. Аз имам глаукома, която до сега поддържам, но все пак има страх... Всеки е изтъкан от някакви страхове, въпросът е да се мъчиш да ги преодоляваш..." - допълва артистът.
За да преодолееш страховете си е нужна и смелост. Смелост е и да разкажеш своята лична история. Да я покажеш. До 25 октомври в изложбата „(Почти) Картини” в Пловдив, Недко Солаков показва най-първите си картини, преди големия успех.
„Завършил съм математическа гимназия в Габрово и първите години ми беше доста трудно да достигна скоростта на моите колеги, които вече бяха завършили художествената гимназия. И някъде към трети курс започнах да ги правя тези картини, все още няма текст конкретно в тях, както по-късно започнах да го вкарвам. Самият факт, че тези 8 картини ги наричам в момента (почти) картини и не са били показвани толкова години показва, че десетилетия съм ги смятал за недостойни да бъдат наречени картини." - споделя той.
Тези картини Солаков рисува по време на студентските си години.
„Тогава живеех в квартира в Лозенец, една от картините „Хазайката” е посветена точно на една много любопитна, но и много симпатична, което в общи линии е клишето за една хазайка”, спомня си творецът.
Друга от картините разказва за първия му брак.
„Ако бях останал с нея, Недко Солаков нямаше да го има, категорично. Аз тръгнах в друга посока, оженихме се със съпругата ми 1985 г. и с нея продължаваме да сме заедно, да се обичаме – имаме две деца, 4 внука. Станах Недко Солаков, благодарение на жена си Слава, Слава Наковска. Ако не беше тя, това разбиране, което имам днес – е от нея”, разказа художникът.
Недко Солаков наследява таланта от баща си – скулпторът Митьо Солаков. А дарбата се предава в семейството и днес – наследява я неговия син – Димитър Солаков.
Именно семейството носи на Солаков най-светлите моменти в живота му.
"Много държа на семейството си. Това е животът ми, колкото и да изглеждам себичен. Имам този неприятен навик, че не се радвам много, но когато направиш нещо и хората го харесват и се идентифицират с него и казват – това е един светъл момент" - споделя творецът
Въпреки, че творбите на Недко Солаков се радват на световен успех, той избира да продължи да създава изкуство в България. А до края на годината негови творби предстои да бъдат представени във Австрия, Швейцария, Франция. В Габрово, в специална изложба ще бъдат представени творби на тримата Солакови – баща, син и внук.
