Следва история за силата на човешкия дух и постижения отвъд възможното. 3 минути и 41 секунди - точно толкова са достатъчни на Аленка Артник да превърне невъзможното в история.
Тя е единствената жена в света, успяла да се гмурне на 122 метра дълбочина, без кислородна маска, там докъдето дълбините на океана превземат тялото и ума ти.
„Когато се гмуркаме на дълбочина под 100 метра, белите дробове се свиват до размерите на топка за тенис и трябва да правим много упражнения, за да се адаптираме към този вид налягане. Вечерта преди важно гмуркане, както и точно преди него, е много важно да запазя възможно най-голямо спокойствие, защото стресът, когато се стремиш към световен рекорд не ти помага, а точно обратното - той изгаря кислорода“, разказа тя пред bTV.
40-годишната словенка е състезател по свободно гмуркане с постоянна тежест, има 14 световни рекорда и е записала името си в Книгата на Гинес. В началото на бляскавата ѝ спортна приказка обаче се крие мрачно детство. Аленка е израснала в семейството на наркозависим брат и баща, който има проблеми с алкохола. И последната искрица топлина, която усеща в родната къща, се изпарява, когато родителите ѝ се развеждат.
„Когато бях дете, това беше единствената реалност, която познавах и която тогава смятах за нормална. Разбира се, когато пораснеш, виждаш, че това не е било така. Средата ми беше много хаотична, живеех сред зависими, беше трудно. Започнах да карам кану - каяк, когато бях на 9 години и това беше един вид бягство от дома. Винаги съм била много свързан с морето, това ми помогна да запазя здравия си разум“, добавя световната рекордьорка.
Тежестта на семейните проблеми я завлича все по-дълбоко в отчаянието. Мести се да живее и учи в Любляна, но малко след това губи майка си и брат си. Връзката с баща ѝ избледнява все повече. Потънала в скръб, зимата на 2010 г. се оказва един от най-мрачните периоди в живота ѝ, обмисля самоубийство, останалите ѝ запаси от самочувствие са почти изчерпани.
"Това беше най-голямата пропаст в живота ми. Не знаех какво да правя, бях толкова отчаяна, че започнах да си мисля просто да приключа с всичко. В една вечер се озовах на мост, погледнах към небето и изкрещях на вселената, че не мога повече. И сякаш подсъзнателно свалих тежката раница, която толкова години ме задушаваше. Но мисля, че това, което наистина ми помогна да продължа, беше съдбата, вярвам в нея. Малко след това срещнах свободното гмуркане. Изглежда, че има някаква закономерност. Сякаш любовта към водата наистина спаси живота ми“, разказа Аленка.
Още от първия опит се влюбва в свободното гмуркане и отново се чувства свързана с водата. Всичко е по старому.
„Беше любов от пръв поглед. И ето ме тук след 10 г. – аз съм жената, гмурнала се най-дълбоко на планетата“, добави тя.
Аленка тренира от сутрин до вечер, за да може да постигне симбиоза между физическите възможности на тялото си и силата на ума си.
„Състезанията по свободно гмуркане са много безопасни, но това е така, защото има строги правила, които спазвамe, едно от които е никога да не се гмуркаме сами. Когато поставяш рекорди, организаторите са уредили всичко: медицински екип, екип за безопасност, подводни камери. Всички са там, в случай че имаш нужда от нещо. За мен безопасността е много важна, защото това е единственият начин да се отпусна. Трябва да обявим дълбочината, до която ще се гмуркаме един ден преди опита. Например казвам 122 метра и организаторите поставят въжето точно на тази дълбочина. Облечени сме в специална екипировка. Винаги сме прикрепени със специален ремък към основното въже, в случай че се случи нещо и загубим ориентация, защото там долу е много тъмно. Ако изпаднем в беда, могат да пуснат контрабаланса и да ни издърпат за няколко секунди“, обясни състезателката по свободно гмуркане с постоянна тежест.
Аленка винаги се гмурка с едно на ум, че няма по-голям господар от океана и трябва да се съобразяваш с това.
„За мен най-критичният момент е, когато трябва да изплуваш. В тази част е много важно да се съсредоточиш, за да не започнеш да мислиш как искаш да излезеш възможно най-скоро. Много е важно да не мислите за световния рекорд, който сте поставили, трябва да запазите концентрация. Трябва да пестите кислорода, а всички мисли изгарят много кислород“, допълни тя.
Историята на Аленка Артник ни напомня, че героите, преборили се с мрачните препятствия на съдбата не са в митове и легенди, а навсякъде около нас. А всяка мечта е постижима стига сърцето ти да бие достатъчно силно за нея.
