Той е единственият титулован „Уста” (майстор, учител, професор – ар.) в България. Обявен е за пръв сред майсторите заради необикновените му дърворезбарски умения. Как се съхранява традиция, предавана векове?
„Дървото е топлина. Дървото не само облагородява. Ние си мислим, че управляваме инструмента, учим се как да го управляваме, за да го режем правилно. А всъщност дървото ни води”, смята Уста Дарин Божков. Дърворезбата е неговият живот, неговата любов, негова страст, но и негова мъка.
„Моята история започва през 1777 година. Аз съм пазител на познанието и на традицията на единственият жив род в България, който се занимава с архитектура и строителство”, разказва ни той. Дедите на уста Дарин са най-големите имена в дърворезбарството – прочутият учител Цаньо Антонов, докторът на изкуствознанието проф. Цаньо Иванов, Кънчо Пейчев. Баща му е дългогодишен директор на Тревненска школа.
Някак предопределено, Уста Дарин посвещава живота си на дърворезбата. За да се превърне в единствения титулуван първомайстор в България. Титлата му носи и позитиви, и негативи.
А първото изпитание било преди 26 години: „Четирима човека бяхме завършили Художествената академия, бяхме преподаватели в художественото училище, търсехме място под слънцето. И решихме да се обзаложим така, както старите майстори през 1808 г. и критериите бяха едни и същи за всички. Ние работихме по една и съща задача, 6 месеца – от Гергьовден до Димитровден”.
А старите майстори в тази 200-годишна история са Уста Димитър Ошанеца и калфата Иван Бочуковеца. Те сключили облог и шест месеца работили великолепни тавани-слънца в двете одаи на Даскаловата къща в Трявна. Уста Дарин смята, че това е бил първият художествен конкурс в българската история и той е довел до промяна в патриархалния бит – калфата предизвикал майстора.
Не като провокация, а като облог между колеги, през 1992 г. художници-дърворезбари правят облог за майсторство в Трявна. Печели го Дарин Божков, гилдията му присъжда титлата "Уста", а доайенът на резбарите му опасва червения пояс на първомайсторството.
Тази връзка с вековните традиции не спира и до днес. Всяка форма в произведенията на Уста Дарин носи спомен от миналото и уважение към предците: „Във всички тревненски къщи, когато се разходите, ще намерите 2 символа, които аз от дете познавам като „тревненските шашарми”. „Шашарма” в образността на майсторите означава „заиграване”. Защото тук има едни гонещи се таблички, които си ги представете как играят на огъня от огнището”.
Работата на Уста Дарин е оценена в цял свят. В ателието му са изработени 24 иконостаса за православни храмове, пластиката му „Зеленият трон” посреща гостите на входа на града на швейцарските резбари. Но винаги се връща в Трявна – мястото, което му носи спокойствие.
Открива мъдрост в дървото: „Няма как да останеш да работиш с чука и длетото, и да си напрегнат, да си с лоши мисли. Самото дърво ни въвежда в един друг свят. В един друг ритъм. Тогава забравяш онова делничното, което всеки от нас подпира. За да можем да оставим и душата си, и сърцето си. И когато хората пипнат не промишлена продукция, а нещо направено с душа и със сърце, те го усещат. Те го чувстват”.
