В международния ден на децата обръщаме внимание към една организация, която се грижи за децата по целия свят. УНИЦЕФ е световен лидер в популяризирането и отстояването на правата на децата в над 190 страни, включително и в България.

Благодарение на нея те получават защита, подслон, медицински грижи, както и необходимите за всички топлина и внимание. Точно затова заедно с представителя на УНИЦЕФ в България, Кристина де Бройн, посетихме Общностния център за подкрепа на деца и семейства в Хасково, където те имат много важно и дало резултати участие.

Кристина де Бройн е отдала живота си в помощ на децата. Повече от 20 години е международен служител на УНИЦЕФ, като част от мисиите ѝ са били в Кот д'Ивоар, Сенегал и Шри Ланка. Работила е в централата на организацията в Ню Йорк и е била заместник-директор на офиса в Брюксел.

От 3 години е в България, но вече може да се похвали със сериозни резултати и у нас. Като обученията на служители, които помагат на деца със затруднения в развитието в Общностния център в Хасково.

Как разбрахте, че имено в Хасково имат нужда от Вашата подкрепа в центъра? Че точно тук трябва да концентрирате работата на Вашите колеги?

Снимка: bTV

Още преди години констатирахме, че в Обществения център в Хасково имат инициатива и полагат много усилия да развиват услуги в помощ на деца и родители. И пет години по-късно можем да кажем, че това, което са постигнали центрове като този тук или в Нова Загора, е удивително. Ние предоставяме основно обучения на персонала в центъра. Работим и с детските градини, с училищата, с личните лекари как да стимулират и следят за правилното развитие на децата. В УНИЦЕФ обръщаме специално внимание на първите 1000 дни от живота на детето. Те са най-красивите, със сигурност, но те са и от особена важност за растежа. Ние ги наричаме „прозорец на възможностите“. Те започват от бременността до навършването на 2 години на детето. Развитието на мозъка е с най-голяма скорост тогава. Невронауката казва, че невроните в този период се развиват във всяка една секунда. Това е магия. Затова казваме, че ни дава ограничена, донякъде, възможност да действаме. Вярвам, че работата по ранното детско развитие, която включва навременен скрининг, ранното идентифициране на деца с проблеми в развитието и домашните посещения – тази комбинация от медицинска и обучителна помощ е много силна и резултатите ясно го показват.

Как разбирате къде имат нужда от помощта на УНИЦЕФ? Чрез общините, чрез проучвания или чрез лични контакти?

Снимка: bTV

По програмата за ранна детска интервенция работим с пет общини в България. Но преговаряме с властите, че такава помощ е необходима навсякъде. Нашата работа се основава на проучвания, но инициативата на общините ни е помагала тези проекти да се осъществят.

Вие самата сте родител. Промени ли се отношението Ви към работата, откакто сте майка?

Знам, че ще ме разберете, защото и Вие сте майка. Родителството променя хората. Променя и бащите. Това да имам деца ме накара да гледам на работата си различно. Винаги съм била отдадена на това, с което се занимавам. На всяка мисия съм работила с цялото си сърце. Над 20 години съм обикаляла най-страшните места за деца по света. Но болката стана по-силна, предизвикателствата станаха по-големи да превъзмогна себе си. Винаги си казваш – „това можеше да е моето дете“.

На колко години са децата Ви и говорят ли български?

Дъщеря ми е почти на 10, синът ми е на 7 и определено говорят български много по-добре от мен.

Как изграждате това отношение на внимание към другите в тяхното възпитание? Правите ли нещо специално?

Силно вярвам в емпатията, в добротата и смятам, че те те правят по-силен човек. Животът на всеки предоставя изпитания и мисля, че е важно децата да го знаят. Важно е да съумеят да преживеят мъката. Да знаят, че трудностите ни правят по-силни и от тях учим най-много. Не се обръщаше на името си, не гледаше в очите, обичаше да върти някакви играчки. Вече знаех за самата дума аутизъм. На мен ми е първо дете и сравняваш с другите деца наоколо и виждаш, че той е една идея по-различен, въпреки че беше много мъничък още.

Как Ви се случи на Вас да обърнете поглед към доброволчеството?

Комбинация от факти, може би. Аз израснах в Нидерландия. Моите родители винаги са били отворени към чуждите култури. Баща ми беше корабен архитект и обикаляше целия свят. Разбрах, че има континенти много различни от нашия – разказваше ми за Азия, за Африка. Носеше необикновени храни оттам. Това определено зароди любопитството ми към света.

А първата Ви доброволческа мисия е още в училище, когато продавате картички с благотворителна цел!

Така е, бях на 10 или 11 години. В училище бяха дошли доброволци от УНИЦЕФ и ни разказваха за мисиите си в Африка. Завладяха ме снимките им с деца в училища там. И цялата моя отдаденост впоследствие започна от разказа на един човек една сутрин. А аз бях едва на 10 години! Това показва как се вдъхновяват децата и колко силно е това впечатление, което оставяме у тях всеки ден. Много важна за тях е всяка среща, всеки контакт, начинът, по който говорим с тях, по който им разказваме. Нашият разказ може да промени животът им.

Продължи да четеш