6 април 2001 г. - от резиденция Врана Симеон Сакскобургготски обявява плана си за възраждане на България за 800 дни. Дни по-късно става първият български премиер, който е коронясван за цар. За да се стигне до този исторически момент, основаното от него Национално движение „Симеон Втори“, се регистрира за изборите с мандата на две партии. Едната е от тях е Движение „Оборище“ на бившия депутат от 36-ото Народно събрание Тошо Пейков.
Тошо Пейков е депутатът, който прокарва проектозакона, с който 22 септември е обявен като национален празник. Това е един от поводите двамата със Симеон Сакскобургготски да се запознаят задочно - чрез писма. Любопитството на двамата към българската история, работата по запазване на историческата ни памет и желанието им за промяна ги събира, а по-късно отношенията им се развиват с доверие и уважение.
МЕЖДУ ПИСМАТА: ПОЛИТИКА И ИДЕИ ОТ МАДРИД И СОФИЯ
„Нашата връзка е по-скоро духовна, отколкото материална. Споделях с него доста неща, които касаеха възстановяването на Търновската конституция, които касаеха тогавашното развитие на България. Той ми отговаряше на някои мои писма, понякога спорехме по някои въпроси… През 1992 г. в 36-ото народно събрание аз внесох проектозакон за възстановяването на погазената Търновска конституция. Той пръв научи затова от нашата кореспонденция, по-късно в 36-ото народно събрани аз внесох и други законопроекти“, спомня си Пейков.
Половин век след като царското семейство напуска принудително България Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита кацат на летище София. Започва обиколка на България, в която са посрещани от хиляди.
„На живо за първи път го видях в Арбанаси през 1997 г. Той пристигна в Горна Оряховица и ни покани на Арбанаси, десетина души. Тогава България беше на дъното. Знаете какво се случи в началото на 97-а година и тогава между всички тези издигнаха глас някои от СДС: "Ваше Величество, дайте ни подкрепа, след това ние ще върнем“. Това, естествено, не стана и аз изказах своето мнение, че това са лицемерни обещания. България имаше нужда от нов водач, нова надежда, нови цели и тези цели се появиха, когато той си дойде в България“, разказва още той.
До сбъдването на тези очаквания обаче минават пет години. На четвъртата година Конституционният съд спира бъдеща президентска кандидатура на Сакскобургготски, като решава, че кандидатът трябва да е пребивавал в България миниум пет години.
„Той беше притиснат тогава. Имаше народен ентусиазъм. Върховният съд обаче реши друго, в полза на предишните управляващи. Работеше тогава, той беше принуден на това, но той не посмя, той не тръгна, той нямаше намерение да възстанови своето участие като държавен глава или като президент, не участва в президентските избори, вие знаете, че тогава Петър Стоянов участва от наша страна, Царят имаше мяра“, обяснява политикът.
Така в навечерието на парламентарните избори през 2001 г., Национално движение „Симеон Втори“ се регистрира с мандата на Движение „Оборище“ на Тошо Пейков и „Партията на Българските жени“ на Весела Драганова.
НДСВ и мандатоносителите
„На 4 април посрещнахме с приятели на Аерогара „София“ Негово Величество. На 6-и мина тази знаменита пресконференция. Дойде 8-и, когато трябваше да се учреди НДСВ и чак тогава аз можах лице в лице да бъда с него, след срещата ни през 96-а година, за която разказах“, спомня си Тошо Пейков.
Познанството и обмяната им на идеи от преди това допринася за поканата на Симеон Втори към партия „Оборище“.
„Когато съдът регистрира НДСВ той ме потърси, поговорихме си и така бяхме включени в коалицията на НДСВ. Нямах никакви резерви. Отново полушпионски някой се опита да ни открадне документите, но аз успях да отида в дома му, той отсъстваше. Взех документите и тогава бяха вкарани в Централната избирателна комисия нашите документи. Мандатът започна с нашите две партии и аз мисля, че не е малко за един живот – една малка партия да има тези неща, които се случиха и спокойна икономическа среда“, обяснява той.
Новата партия печели изборите убедително с 42%, като оставя управлявалата досега коалиция ОДС с лидер Иван Костов на второ място с 18%.
НОВАТА ПАРТИЯ И КАНДИДАТИТЕ
„Имаше един много интересен момент, когато на „Цар Иван Шишман“ беше централата на НДСВ, преди изборите, когато трябваше от Комисията по досиетата да пристигне списъкът на агентите. Той така и не стигна, защото агент сигурно го е прихванал и срещнах г-н Андреев, председателя на Комисията. Той ми даде копие и в копие видяхме, че има 17 агенти на ДС в листите на НДСВ, някой ги беше поставил. Това беше един шпионски скандал. Помолих негово величество, той ни прие във Врана. Усмихна се, запали от неговите тънки пурети и каза: „Пейков, всички в България ли са агенти?". „Не, Ваше Величество, не всички са агенти, но съм свидетел как двайсет и няколко от ДПС и СДС свалиха слабото правителство на Филип Димитров, защото той нямаше възможност и не беше проверил дали има агенти“, отговорих му аз“, спомня си Пейков.
Така Тошо Пейков прекрачва прага на НС два пъти. Мандат в 36-ото НС и втори път – в 39-ото НС, когато на фокус е работата му в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Бил е директор на Фонд "13 века България". Издава исторически книги, има и 56 фотографски изложби.
„В 36-ото бях народен представител, който се бореше за корупцията, а съвсем друга беше ролята ми в 39-ото. Аз трябваше да крепя мнозинството и го правех. Бяхме доста притиснати, ако си спомняте, когато португалците трябваше да довършват магистрала „Тракия“, какъв вой се надигна, какви компромати, много малко бяха говорителите и защитниците на Царя, повечето се криеха и не го защитаваха. Една сутрин малката ми дъщеря ми се обади и ми каза: „Тате, моля ти се, не пускай телевизора, ще чуеш най-лоши неща за себе си“. Аз се обадих на Царя и му казах: „Ваше Величество, мисля да напусна НС“. „Моля, Ви Пейков, ако след 5 години няма да си спомняте за това, което се е случвало, моля Ви не го правете“, отвърна ми той и аз го послушах… Имаше и радости, имаше и огорчения. Силата на подземието е много голяма все още“, спомня си политикът.
ЗА ВРЕМЕТО И ПОЛИТИКАТА
За времето, прекарано в политиката, Тошо Пейков разказва в два тома книги. Отношенията си със Симеон Втори е запазил и до днес. Царят му помага и за изготвянето на някои от историческите албуми, които издава. Сред последните му трудове е албумът "Александър I", както и предстоящето преиздаването на "Епопея на незабравимите български опълченци". Приема работата си за мисия, а вратата към парламента - затворена завинаги.
“Не ми е интересно. Сега парламентът е съвсем друг. Съвсем други са хората, но както би казал Васил Левски, времето ни преобръща и ние времето и може би времето ще роди нови водачи. Мисля и обмислям това, което се случва днес. Строенето на партии отгоре и революциите отгоре и отвън не носят големи и дълготрайни успехи, но в България е така. Строителство отгоре и отвън така, че може би ще има временни успехи, но трябва тези хора да се пазят от това, което се случи на нас“, завършва Тошо Пейков.
