Тайните на хляба с квас: 100-годишни рецепти от 25-годишен пекар

25-годишен пекар от Велико Търново наследява семейния занаят и рецепти на повече от век.

Георги Станчев е на 25-годишна възраст, но майстори хлябове по вековни рецепти.

Срещаме се в мелница край Велико Търново по обяд, когато замесва тестото за следващия ден.

„2017 година, след като се разделих с тогавашната ми училищна любов, реших да ида с майка ми на курс за месене на хляб. Съвсем случайно. И там ме харесаха“, разказва той.

Изследване: Хиляди смъртни случаи се дължат на консумация на ултрапреработени храни

Сред тези храни са сладолед, преработени меса, масово произвеждан хляб и газирани напитки

Георги тръгва по пътя на хляба още като гимназист, но днес активно наследява семейния занаят от своите родители.

„Намерих един мир, който в работата с хора го няма. Хлябът както си го направиш, така излиза. Той слуша“, споделя още Георги.

„Квасът е много важен, освен заради активността си, и заради консистенцията си. Ако превтаса, хлябът става допълнително кисел. За да разберем дали квасът, който използваме, е добре – трябва да се вижда пухкавост, да плува във водата и задължително да не се къса“, разказа той.

На пазар за хляб, олио и сирене: Защо и с колко са поскъпнали?

За домакинските бюджети през зимни месеци, когато и сметките за отопление са по-големи, всяко увеличение на цените се усеща

След като подготви брашното правилно, то трябва да бъде замесено. Днес - за разлика от времената преди векове - тази дейност е по-лесна за хората.

„Буквално допреди 100 години, даже малко повече, хората са използвали квас. Защото тогава никой не е чувал за индустриална мая – особено по селата“, допълни младият пекар.

По думите му хлябът не е вредна храна, а в основата на вкусният хляб е брашното.

Майка спаси сина си от пристъпи на агресивна мигрена с хляб

Тя е отказала лечение, чрез кортикостероиди

„Брашното е нещото, което дава вкусът на хляба. Важно е как е мелено, някои брашна се мелят на валци, вдигат много висока температура и им унищожава вкуса и мириса. Другото нещо е месенето – ако се меси прекалено дълго се получава една оксидация и пак се губи вкусът. И квасът е важен, но в основата е брашното“, обясни Георги.

Радой Ралин казва, че свободата е като хляба - всеки ден се замесва, изпича, изяжда, всеки ден трябва да бъде топла, сладка и достатъчна, за да я споделиш с други.

Собственик на пекарна: Когато се наложи повишение на цените, има и отлив на клиенти

лизаме в една от столичните пекарни, за да проверим разликата в цените

„Обичам да работя с ръцете си. Хлябът ме намери“, споделя той.

25-годишният Георги е от българите, които живеят сред аромата на своя свободен избор и го споделя с другите всяка сутрин, по тъмно, когато фурните са готови за още.