Изкуството – достъпно навсякъде и за всички. Това е мисията на Крум/Кром Багелски, който е сред най-известните артисти в Европа, които правят публични стенописи.
От няколко месеца Кром рисува по 40-метров комин на стара фабрика в Дряново. Той ще преобрази нефункциониращото вече съоръжение в най-високия стенопис в Европа, изрисуван от 1 човек. Проектът носи името "Пръстени на времето". Рисунките по комина ще бъдат разделени в 4 пръстена. Всеки един от пръстените ще разказва за културата и историята на България през определен период. Върхът на комина ще бъде изрисуван с ликовете на местни видни личности. Това са Бачо Киро, Кольо Фичето и Максим Райкович.
За изрисуването на всеки един от историческите пръстени, Кром се консултира с историци и археолози. Казва, че това ще се превърне в своеобразна енциклопедия на открито за местните жители, а и за всеки, който посети Дряново.
Рисуването е много трудно. Той се обезопасява с въжета и максималното време, което може да прекара във въздуха с кофа, боя и четка е 40 минути, тъй като тялото му започва да изтръпва. До 1 година и половина Крoм смята, че ще бъдат напълно изрисувани всички 40 метра от този комин.
"Аз живея извън България от 10 години и винаги ме е шашкал факта, че хората в Западна Европа не знаят абсолютно нищо за България, а когато не знаеш нищо за едно място, то ти обикновено не го уважаваш, защото мислиш, че нищо не се случва там. Обикновено приемат българите като необразовани, некултурни и това нещо винаги ме е дразнело и това е една от главните идеи, защо искахме да го направим този стенопис." - споделя Кром.
Името на Кром е много по-известно във Великобритания, отколкото в България. Преди 10 години той заминава за Лондон, за да стане художник. И успява. Вече е имал изложби в част от най-популярните галерии в британската столица. Всяка година участва в различни арт фестивали. Преобразява голяма част от лондонските улици, а името му се нарежда сред тези на най-известните улични художници в Европа.
"Тази държава ще остане без хора, без млади хора.Повечето хора изчезват, излизат навън. Със сигурност ми се е искало винаги да бъда художник или каквото и да било в собствената си държава на собствения си език... Имах целия песимизъм от всички около мен – "художник - къща не храни". Всеки ми казваше: "Не, не, не – ти не трябва да се занимаваш с това нещо!" Започнах да правя публични стенописи в по-бедни квартали, които имат нужда от оправяне, до преди това бях чистач и мияч на чинии. Първите 2-3 години беше тежко, след това малко по-малко започнах да се запознавам с художници“, споделя творецът.
Днес се е върнал в България, за да вдъхнови други млади хора, които в момента са в началото на пътя им. Така създава проекта Rural Murrals или на български „Стенописи в дивото“.
"Написахме "Rural Murals Gallery 1" – първата в света галерия за стенописи на открито и искахме да го направим официално. Днес това място е по-известно в Лос Анджелис, отколкото в района. Абсолютно цялата държава е пълна с изоставени обекти като тази сграда. Когато те са просто надраскани, това придава атмосфера на меланхолия, депресия, упадък. Само с едно такова ново нещо, в момента изоставеното грозно място започва да става като някакъв обект на културата, на съвременната култура, съвременното изкуство, което го няма много в България“, посочи творецът.
През лятото води в България 14 художника от цял свят и преобразява едно изоставено училище в село Мухово. То се превръща в първата в света галерия за стенописи на открито.
Гейл е приятелка на Кром, разказва, че е ирландка, но е прекарала по-голямата част от живота си в Лондон. Не за първи път е в България. Тук е, за да твори.
„Мисля, че това, което е общото между моята родина и България е, че хората все още са привързани към земите си. Много вярвам в този проект, чудесна идея е. Мисля, че изкуството трябва да е достъпно за всички - не само тези, които живеят в центъра на града“, допълни тя.
За хората на село Мухово проектът е отчасти не разбираем, далечен. Въпреки това се радват, че в селото идват млади хора да творят. Дядо Славчо си спомня, че единствените подобни изображение, които е виждал някъде по стените на открито са тези на хайдутите.
"Когато бях млад нямаше такива рисунки, имаше по-други работи. Рисували са хайдути разни, ей такива рисунки съм виждал, когато бях по-млад, сега не мога да осъзная това какво е. Харесва ми, да. Не са лоши рисунките." - споделя той.
Славчо и много други хора по българските села никога не са влизали в галерия, но това не означава, че не уважават изкуството. Проектът на Крум прави достъпно модерните творчески идеи на младите, по-близки до възрастните хора и внася нов цвят в живота им.
В момента Кром преобразява старата водна станция, която снабдява родния му Ихтиман с вода. Помага му италианския художник Енрико Полпо Конруда.
„Хубаво е този тип изкуство да бъде достъпно навсякъде – то не е предназначено само за Лондон, Лос Анджелис или Мелбърн. В това вярвам. Познавах само Крoм, за България не знаех нищо. Красиво е тук. Обичам българската храна и честно казано като изключим родината ми - Италия, тук имате най-вкусните домати. Когато започна да рисувам един стенопис, първо правя голямо проучване за мястото, на което се намирам. Тук трябваше да нарисувам нещо свързано с прилепа на Кром, който е нарисуван от другата страна. Стори ми се много интересно това, че именно в България се намира по-голямата част от популациите на прилепи в Европа. Тук има и много щъркели. Те са навсякъде. Нарисувах и един черен, защото още първия или втория път, когато дойдох в България, видях такъв.", споделя Енрико
Дали Кром ще бъде приет и припознат в собствената си страна, така както в чужбина, ще покаже времето. До тогава той просто иска да твори.
"Една от сферите, в които най-много има нужда от прогрес и подобрение е създаването на нова култура в България – имам в предвид, че ние имаме старата история и можем да се гордеем много с нея, но някак си не се създава нова култура. Има нещо, което ме кара да оставя нещо след себе си в тази държава..." - добавя още Кром
