Пея със затворени очи. Причината за това е много тривиална. Просто не си знам текстовете. Така ми минават, докато пея, за да не объркам някоя думичка. Отварям си очите за половин секунда и всичко е пред мен. Просто го заснемам. Заснемам всяко едно лице. И когато видя лицата озарени, усмихнати и така развълнувани и знам, че съм си свършил работата.

Това каза пред Петя Дикова обичайният заподозрян в театъра, киното и музиката - актьор, режисьор, композитор, текстописец и певец Стефан Вълдобрев.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Снимка: bTV

И тъй като лятото е почти зад ъгъла, съвсем скоро отвсякъде ще звучи хитът на Стефан Вълдобрев и "Обичайните заподозрени" - "Времето лети ".

 „Няма рецепта за опазване на хигиената на творчеството. Предполагам, че е нещо, свързано с вътрешните ти сетива. С възпитанието ти. С чувството ти за отговорност, с вярата ти. Само интуиция. Нищо друго“, каза още Вълдобрев.

Снимка: bTV

„Децата усещат в мен един, който е на техния акъл и ме приемат като един от тях. Играем си заедно. А фактът, че има деца,  които знаят думите на всяка песен, ме втрещява. Това е някаква благодат. Аз през цялото време, докато пиша, си мисля, че съм сериозен поет. Но може би в крайна сметка съм детски автор. Така се шегуваме често в групата, но това е едно от най–прекрасните неща, наистина“, каза още певецът.

Вълдобрев сподели, че през годините е имал проблеми с егото.

Снимка: bTV

„Това настъпи някъде в края на 90-те години, когато имаше взрив от адмирации. Публиката ни възприемаше. Всеки артист минава през такъв тип главозамайване. По същото време обаче се случи едно автомобилно премеждие, което много бързо ме приземи. Веднага след него аз станах друг човек и нямаше как да бъде другояче. После пък ми помогна да се се приземя“, каза още той.

Снимка: bTV

Певецът сподели, че възприема себе си като много земен човек.

„Аз обичам почвата, мириса на почва, селото. Просто се върнах към това, към корените, към детството“, допълни Стефан Вълдобрев.