По-малко от ден преди парламентарните избори вниманието се насочва не само към вота, но и към символа на българската демокрация – историческата сграда на Народното събрание, която вече близо две години стои затворена и в лошо състояние.
Сградата, която десетилетия наред е била дом на българския парламент, днес е оградена и с видими следи от разруха – отлюспена мазилка и опасни участъци по фасадата.
Реален ремонт може да започне едва след години, а пълното обновяване да отнеме още повече време.
„Срамота е българското Народно събрание да стои в този вид“, коментира историкът проф. Петър Стоянович.
Според него трябва ясно да се реши коя сграда ще бъде символът на българския парламентаризъм – историческата или бившият Партиен дом, където в момента заседават депутатите.
„Това е сградата на Народното събрание, не онова чудовище“, каза Стоянович по адрес на бившия Партиен дом.
Сред обсъжданите идеи е и възстановяване на оригиналната подредба в пленарната зала – с полукръгли редове, които позволяват по-добър визуален контакт между депутатите.
„Хубаво е да се възвърне старият облик – като една университетска аула“, обясни историкът.
Тази подредба е съществувала до средата на XX век, преди да бъде заменена с прави редици.
Историческата сграда на парламента е неразривно свързана с началото на българската държавност след Освобождението.
Построена е на място, което в миналото е било извън града – район с гробища и символично значение, близо до мястото на обесването на Васил Левски.
С времето тя се превръща в център на политическия живот.
„Именно в тази сграда протича целият съзнателен държавнически живот на България“, подчерта Стоянович.
В навечерието на изборите историкът направи и по-широк коментар за политическата система.
„Демокрацията е изключително несъвършен механизъм, но по-добър от него няма измислен“, каза той.
По думите му всеки опит България да се отклони от многопартийния модел в рамките на конституцията рано или късно е завършвал с провал.
