Какво е бъдещето на Западните Балкани? Шестте държавите се стремят към еврочленство, но се намират в различни етапи от присъединяването си. Изминалата година отново подложи на изпитание региона –ескалация на напрежението между Сърбия и Косово, на фона на руската инвазия в Украйна.
„Пътят на Запад“, който за региона започна преди две десетилетия коментира специално за bTV Веско Гарчевич – професор по практика на международните отношения към Бостънския университет и бивш посланик на Черна Гора в НАТО и Организацията за сигурност и сътрудничество (ОССЕ).
Какво е бъдещето на Балканите?
Добър въпрос за 2024 г.! Бих казал, че след решението от декември да се започнат преговори за присъединяване с Украйна и Молдова има нарастващи надежди в някои държави от Балканите, включително моята страна – аз идвам от Черна гора – че ще наваксат и ще станат държави членки на ЕС скоро, в рамките на това десетилетие. Въпреки това, за някои страни, като Босна и Херцеговина и други, решението да се започнат преговори за присъединяване с Украйна и Молдова, вместо да се постигне напредък с другите балкански държави, всъщност е признак, че Балканите изостават и са по някакъв начин пренебрегнати. Този процес трае вече много дълго. В началото имаше тласък към демократични реформи, особено в първото десетилетие на XXI век, беше двигател за процеси за реформи. След известно време, това доведе до умора от реформи в някои страни в Западните Балкани. Това се вижда от години и се използва от Брюксел като претекст, извинение, валиден аргумент да не се напредва по присъединителния процес, както бе договорено в Солун през 2003 г. Бих го описал като да сме някъде по средата – с нарастващи надежди, но и изникващи опасения. Балканите остават слабото място на Европа по отношение сигурност и стабилност. Така и ще остане, докато не завърши този процес.
Много описват Русия, що се касае моя регион, а и други региони, като грабител, опортюнистична сила, която се възползва от възможностите, ако такива възникнат. Виждам много възможности в цял свят, на Балканите, както споменахме. Дори няма нужда активно да участват, да са толкова видими, защото могат да използват местни представители, политически партии и движения, особено сред православното население. Знаете и в България сред православното население Русия е много популярна. Навсякъде по Балканите. Могат съвсем лесно да се обърнат към тези лидери и политически партии, които ще направят каквото иска Русия, без дори да… Как да го кажа, Русия е способна да подготви икономична операция в тази част на света, дори без пряко да участва и да е видима.
Как ще се развие конфликтът между Сърбия и Косово?
Отново добър въпрос. За много хора това е критично, от ключово значение за бъдещето на Балканите. Бих добавил още няколко въпроса по темата, например за Босна и Херцеговина. Сърбия и Косово водят преговори вече 10 години. Няма напредък. Дори миналата година, с подписването на Охридското споразумение, хората мислеха, че ситуацията ще се разплете и ще може да се стигне до намаляване на напрежението или сближаване, което да доведе в края до признаване на Косово, не задължително от Сърбия, но от други държави членки на ЕС, които не са признали Косово. Въпреки това, ситуацията не е добра. Моето мнение е, че с подход на помиряване към Сърбия, ако се обръща повече внимание на Сърбия като по-значима за Запада и особено Брюксел, с централната роля, която играе в тази част на Балканите, с нейното постоянно флиртуване с Русия. Те искат да останат ангажирани със Сърбия, вярвайки, че с настоящото правителство биха могли да постигнат споразумение и бяха готови да простят определени неща, които Сърбия са направили или правят, дори да приемат нередовни изборни резултати, да не критикуват нарушения на човешките права в Сърбия и така нататък. Само и само за сделката, но този подход не подейства. Иначе щяхме да имаме напредък в Косово. Затова мисля, че Брюксел и САЩ трябва да променят подхода си към Белград.
По темата с мигрантите, какво ще се случи с Европа?
Мигрантска криза е много интересен въпрос и тук ще бъда много критичен спрямо ЕС, пак с фокус върху Балканите, включително държави членки на ЕС, но и извън ЕС като Сърбия и Босна и Херцеговина. Те стават убежище за мигранти, идващи в Европа, които искат да отидат по на Запад, но остават заклещени в нашата част на Европа. Що се касае страни от ЕС, които са на югоизточния му фланг, както знаете заради Дъблинските критерии, те стават отговорни за справянето с мигранти, влизащи в ЕС. Дори да търсят убежище и да са кандидатствали и за убежище в ЕС, те са третирани като търсещи убежище в съответните страни на влизане – или България, или Гърция. Що се касае Сърбия и Босна и Херцеговина, ЕС подписа споразумения с тях, особено Сърбия, за да се задържат тези хора при тях и да не им се позволява да продължат на Запад. Виждате, проблемите са многостранни. Бих казал, освен очевидният факт, че мигрантската криза, наред с други неща, предизвика нарастването на евроскептицизъм и издигането на крайнодесни, националистически партии в държавите членки на ЕС. Сега знаем, че в някои страни от ЕС, вследствие на това, хора, за които не сме си представяли, че могат да имат успех на избори едва допреди 10 години, сега ги печелят. Бях в Белгия през 2012-2013 г. и станах свидетел на издигането на десни партии в Нидерландия. Но те бяха считани за нещо дребно, спорадично, неспособно да стане широко прието. Същевременно е широко прието в Нидерландия, в Италия, в Полша, в Унгария. Това може да промени бъдещето на ЕС.
Нека видим какво ще се случи с единството на ЕС, особено със страни като Унгария, които често поставят под въпрос неуморната подкрепа за Украйна. А и от руска страна, трябва да видим дали доставките на оръжия от Иран и Северна Корея ще стигнат и ще успеят да поддържат военните си усилия в Украйна. Много различни променливи има в уравнението и ако ги съчетаем, според мен, ще ни покаже, че не сме близо до мирни преговори или дори решение да се започне преговорен процес.
