В началото на май в bTV Новините ви разказахме за 15-годишната Даная, която изпадна в мозъчна смърт след тежка операция в „Пирогов“. Тя обаче даде шанс за живот на четирима души - мъж и жена бяха успешно трансплантирани с нейните бъбреци в Александровска болница, а две момчета могат да виждат света през нейните очи, защото им бяха присадени роговиците ѝ.

Майката на Даная, Ани, се срещна с двама от „спасените“. История за човечност, за силата на едно майчино сърце и за „спасените“, които обещават да предадат нататък урока, която Даная ни завеща.

Няма да използвам тъжни, черни и тягостни думи.
Даная е прекалено светла за това.
И в минало време няма да пиша, защото нищо не е минало, а предстои.
Тази прекрасна, безумна, слънчева и добра енергия не може да се изпари.
Невъзможно е!

„Толкова го обичаше този живот тя. Всичко в живота си обичаше. Нямаше търпение да гребе от него с пълни шепи“, казва Ани Стоянова.

Това не е краят на тази история. Напротив – началото е. Защото това е победа над смъртта. Едно 15-годишно дете си отиде, но даде живот на четирима.

Едно майчино сърце, което никога вече няма да бъде цяло, намери сили да бъде спасител за другите.

„Знам само, че би искала да го има това донорство, сигурна съм. Знам, че не би искала нещата да са прекалено черни, защото тя е много светла. Така я и изпратихме – с бели балони и цветя. Някаква надежда имаше в цялото това нещо“, разказва Ани.

Даная е сбъдната мечта за Ани - нейната първородна дъщеря.

„Още когато се роди я диагностицираха с таласемия минор, която по никакъв начин не е утежнявала начина ѝ на живот. Поддържахме я в идеални граници. Но преди една година тя отключи идиопатична тромбоцитопенична пурпура. Поддържаше много ниски тромбоците, получаваше кръвоизливи. Цялата ѝ кожа беше синя, беше на кортикостероиди“, разказва майката на Даная.

На 28 април тя удря леко главата си в леглото.

„След като я заболява, отидохме в „Пирогов“, направиха рентген и се прибрахме. В петък сутринта вече я болеше много, не издържаше. Сутринта бяхме в „Пирогов“, направиха скенер и видяха, че има хематом“, продължава разказа си Ани.

Всичко това се случва на 5 май в началото на дългата поредица от празнични дни покрай Гергьовден. Ани отправя апел към утвърдените неврохирурзи да спасят детето ѝ. Познати и непознати се втурват да помагат.

„В неделя прекъснаха отпуски, дойде д-р Захаринов, оперира. Операцията мина по план, но сутринта след операцията отокът стана по-голям и нещата ескалираха. Продължи да бъде в реанимацията и с всеки час нещата се влошаваха. Но аз се надявах да стане някакво чудо… Но не стана и изпадна в мозъчна смърт“, разказва Ани.

Първата ѝ мисъл е донорството.

„Сякаш се бях вкопчила в нещо, което да остане живо“, допълва майката.

Така едно момиче на прага на живота си става спасител на мъж и на жена, чакащи за бъбречна трансплантация, както и на други двама души, на които са присадени нейните роговици.

17-годишният Преслав е един от хората, получил част от живота на Даная – преди дни му е присадена една от роговиците ѝ. Среща се с Ани, за да ѝ благодарят.

Току-що са махнали превръзката от очите му и трябва да се пази от пряка слънчева светлина.

„Ще съм благодарен цял живот, няма да забравя това“, казва Преслав през сълзи.

„Дръж си очите широко отворени заради нея. Виждай хубави неща заради нея“, помоли Ани.

Момчето, което ще вижда благодарение на Даная, донесе и балони в нейна чест. Заедно с нейната майка ги пуснаха да полетят в небето – при Даная.

В Александровска болница се възстановяват и двамата пациенти, получили бъбреците на 15-годишното момиче. В рамките на няколко часа екипът на болницата прави строгата организация за двете трансплантации. Проф. Марин Георгиев е ръководител на екипа. Казва, че трансплантациите се случват, благодарение на хора като Ани.

28-годишният Джуниет Садула е включен на диализино лечение от два месеца. Той не може да опише признателността си и също лично благодари на майката на Даная.

„Предай нататък. Обещах си, че ще се посветя на това да направя света една идея по-поносим за живеене и вие сте част от това. Иска ми се да е като вълна“, обърна се Ани към Джуниет.

Това не е финалът на тази история. Напротив – началото е. Защото това е победа над смъртта.

„Прекрасно е чувството, че има частица от нея на тази земя, в този живот. Колко човека може да са в два свята? И в този, и ако го има и в онзи“, казва майката на Даная.

Едно 15-годишно дете си отиде, но даде живот на четирима. Едно майчино сърце, останало наполовина, намери сили да бъде спасител за другите. Едно момиче направи чудо и роди любов.

И роди любов.
Обичам те, Айче, обичам те, мами!
Ти си моята голяма любов.
Винаги, винаги ще бъдем заедно, защото сме екип.
И това не е краят! Не е!