След 11-ия опит Народното събрание избра за председател Наталия Киселова, която беше кандидат на „БСП-Обединена левица“. Какво предстои оттук нататък и възможно ли е да се сформира работещо редовно правителство?

„Тази разделителна линия, както в Грузия, започна и при нас. Не в по-ниска степен е и политическата конфронтация, която наблюдаваме и безсилие в страната ни. Радвам се, че доц. Киселова беше избрана като председател“, каза бившият областен управител на Пловдив - Дани Каназирева.

Тя обясни единодушието сред народните представители при избирането на доц. Киселова с две основни причини – защото е юрист и конституционалист, а от друга страна – защото образът ѝ се приема повече като част „граждански“ и част от обществото, отколкото политизиран.

„Оттук нататък следва да видим дали тя може да произведе стабилно редовно правителство, или вчера беше направен избор на следващия потенциален служебен премиер. Моята прогноза е, че влизаме в нов етап на конфронтация, която все повече ще се засилва. Изборите са неизбежни и не мисля, че ще има редовен кабинет“, каза още тя.

С водно оръдие и сълзотворен газ: Напрежението в Грузия остава високо (ВИДЕО и СНИМКИ)

Според PR експерта Бояна Бозаджиева формирането на редовно правителство също е несигурно.

„Като говорим за мнозинство, има едно много малко такова – на „ДПС-Ново начало“, които останаха „против“. За мен няма ясни индикации, че може да се продължи със следващата стъпка, но пък това беше добър сигнал и за парламентаризма и за държавността“, каза тя. 

„Партиите злоупотребиха с този случай на гласуване, обвързвайки г-жа Киселова с ДПС и някакви тайни уговорки. Хубаво е да си дадат сметка, че утре това може да се случи и с техен депутат“, уточни още Бозаджиева.

Социологът Елена Дариева продължи паралела със случващите се протести и безредици в Грузия.

„Там виждате как избухва една гражданска енергия, но има някакво обединение, има една колективна цел, една посока, докато при нас разделението и тази фрагментация е все по-ясна и по-отчетлива. Твърде много са разломните линии“, каза тя.

„Ако погледнем електоратите на три от политическите сили – при тях има много ясна доминация на проверопейските нагласи. Става дума за ПП-ДБ, особено ДБ, след което ГЕРБ и ИТН. Тези, които са на обратния полюс, които искат по-голяма близост с Русия, най-значим дял от тези настроения, е при електората на „Възраждане“, БСП и МЕЧ“, допълни още Дариева като уточни, че АПС и „ДПС-Ново начало“ отказват да се позиционират на тази пос.

И направи сметката - 124 към 67 депутати, или пропорция 2 към 1.

Чуйте повече от разговора във видеото. 

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK