Безработицата у нас е 5,4%, регистрираните безработни са 153 хиляди души. Това показват данните на Агенцията по заетостта. На този фон от началото на годината има десетки хиляди издадени разрешителни за работа в България на хора от трети страни.
„Като гледаме добрите практики на държавите около нас, винаги става въпрос за микс. Не може със собственото си население да покриеш всичко, което трябва да се работи в една държава. Хората от Непал, от Индия, от Пакистан са нискоквалифицираната работна ръка“, коментира в „Тази неделя“ Добромир Иванов, изпълнителен директор на БЕСКО - Българска предприемаческа асоциация.
За нас е по-добре българите да започват да работят все по-добре платена и квалифицирана работа, а ниското заплащане, да се покрива от хора, които са склонни да дойдат в нашата държава“, посочи още той.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
„Другите хора, които се привличат, са висококвалифицираните, където пък недостигът на кадри е огромен. Там борбата е, че просто няма хора“, допълни Иванов.
По думите му строителството вече въобще не е нископлатена работа в България. А хора от трети страни могат да отидат в селското стопанство или в производството – например за правенето на кабели. Всяко едно място в производството отваря други от шест до осем работни места.
„Чужденците са ценни. Идват хора, които са нископлатени, но те отварят други работни места, които може да са си за нас българите“, обясни Добромир Иванов.
Според вицепрезидента на КНСБ Тодор Капитанов безработните у нас са много повече от регистрираните в Бюрото по труда, а статистиката няма как да ги улови поради ред причини.
Той посочи, че работници на българския пазар има, но въпросът е дали търсят работа и дали тази, която се предлага, ги устройва икономически.
„Тук не става въпрос дали живеят по-добре, а дали работодателите могат адекватно да отразят техните очаквания при започването на работа – заплащане и условия на труд“, посочи Тодор Капитанов.
Според него е интересно това, че се внасят работници от Непал, Индия, Киргистан, Таджикистан, а не от Франция, Белгия и Австрия, например.
Добромир Иванов посочи, че в Българската предприемаческа асоциация има над 600 компании и няма нито една от тях , която да не търси хора, и това да не бъда най-големият им проблем.
„Едва се намират 15-20 човека за една година, при положение, че могат да се назначат 200“, посочи Добромир Иванов.
Тодор Капитанов коментира, че проблемът с кадрите е проблем номер едно за работодателите, но е и проблем номер едно за работните служители, които са в България.
„Работата във фирмите и учрежденията не намалява, а по-скоро се увеличава, и трябва да бъде изпълнена от капацитета от по-малко хора. За работните служители това означава да изпълняват повече от една длъжност, да работят с удължено работно време, оттам идват всичките злоупотреби с незаконното прилагане на извънреден труд. И цялата умора, която се трупа в българския работник – психическо натоварване, стресът, професионални заболявания, а във същото време това не се обезпечава финансово“, коментира Тодор Капитанов.
Добромир Иванов посочи, че Министерството на електронното управление трябва да пусне онлайн система, която да ускори процесите, когато се търсят хора от трети страни. Според него процентът, който е за това колко хора можеш да назначиш от други държави в компаниите, е доста остарял.
Той посочи също, че трябва да се вдигнат изискванията към компаниите, които търсят хора.
Според Тодор Капитанов вносът на работници от трети страни няма как да реши проблема с кадрите у нас.
„Няма как в страна, която не може да задържи собствените си работници, да ги мотивира, да ги квалифицира, да ги обучава, да очаква, че дефицитът ще бъде запълнен с кадри от чужбина“, коментира експертът.
Още по темата – чуйте във видеото.