Учени представиха нови следи за първите хора на нашия континент преди около 46 000 години. Според последните ДНК анализи модерният Хомо сапиенс започва да се разселва от Африка в Европа именно от Балканският полуостров. А най-запазени са находките край пещерата в Дряново. Там се събраха и учени от 26 държави.
Международна конференция на тема „Произход и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“ събра учени от няколко континента в Историческия музей в Дряново. В музея бе открита и изложба от фрагменти от човешки кости, каменни сечива и украшения, открити в пещерата „Бачо Киро“, която дава представа за живота и мисленето на първите хора на континента.
„Най- ранно възстановеният геном за модерен човек е от пещерата „Бачо Киро“ за Евразия. Тези от „Бачо Киро“ можем да проследим техните гени и от обекти от Сибир и части от Източна Азия и генетиката във всички палео-индиански популации. Но се оказва с нашите изотопни анализи, че е имало три разселвания в „Бачо Киро“ и първото заселване е в изключително студен климат, подобен на скандинавския, с максимални температури до 16 градуса, а зимата е стигала до минус 20. В „Бачо Киро“ не само са повече, също така ги намираме в техния контекст – с оръдията, сечивата, които са правили, животните, които са експлоатирали - лов на сравнително едри животни, използването на пещерни мечки, на кожата им – на дрехи най- вероятно“, заяви Д-р Ценка Цанова, Институт „Макс Планк“ за еволюционна антропология в Лайпциг, секретар на Комисия 8 за късен палеолит към UISPP.
Учените доказват още, че популациите на неандерталците, които възникват на европейския континент, и на Хомо сапиенс, най- вероятно са се засекли.
„Генетично се установява, че те имат общи контакти от няколко поколения и не е имало такива конфронтации, както се предполагаше…В съвременните индианци генетично – те са едни и същи! И заселват Аляска, след което вече и на юг“, обясни Доц. д-р Николай Сираков, Национален археологически институт с музей - БАН.
Оказва се, че тези популации не се грижили само за прехраната и оцеляването си, но и за естетичната си визия, сочат откритите в пещерата фрагменти от накити.
„Може да се разбере поведението на тези първи ловци- събирачи, че са ползвали сечива от камък и от кост, чрез които са се приспобявали към околната среда чудесно. И понеже са първите модерни хора, вече са имали украшения, накити - за тях е имало смисъл как са изглеждали естетически, и това говори за развитието на когнитивното им поведение“, каза Жан Жак Юблен, член на Комисията за късен палеолит, Люксембург.
„Пещерата „Бачо Киро“ е ключов обект за европейската култура изобщо, тъй като повечето такива обекти се намират на открито, а това че е в пещера, е много интересно. Още по-интересно е, че кремъците и оръдията на труда идват от Разградско и Никопол – тогава те са ги пренасяли от далечни райони, за да ги използват за своите дейности. Което означава, че са имали социална организация“, заяви Юрий Демиденко, член на международната научна организация, Украйна.
В Историческия музей в Дряново посетителите могат да видят най-представителните артефакти в експозиция до края на октомври.
„Изложбата, която открихме преди няколко дни, показва костен материал, останки от Хомо сапиенс чрез ДНК анализ и той дава възможност за датировка на процеса на проникване на Хомо сапиенс по нашите земи. Има оръдия на труда, костен материал, имаме каменна, кремъчна индустрия…стъргалки, каменни ядра, върхове на стрели, ножове, пластини - всички оръдия на труда и инструменти, които са използвали. Говорим за 46-43 000 години“, каза Венелин Бараков, д-р по археология и главен уредник в Исторически музей Дряново.
Учените смятат, че новите научни открития са от изключително значение за разселването на Хомо сапиенс на територията на Евразия и хвърлят нова светлина върху най-древната история на земята.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
