Продължение след откритието за първите следи от Хомо сапиенс в Европа в пещерата „Бачо Киро". Български изследователи, заедно с колегите си от германския институт „Макс Планк" търсят отговор защо неговите гени продължават само в Азия и Америка.
За откритието - зъб и кости, които принадлежат на 4 или 5 индивиди, този четвъртък ще излязат две статии в списание „Нейчър“. Българка е свързващото звено между колегите си от Националния археологически институт с музей при БАН и „Макс Планк“.
„Две от костите и зъбът може би принадлежат на един и същи човек. Имат връзка по майчина линия. Засяга пряко еволюцията от нашия вид и техните връзки с други видове Хомо, които съществували по това време преди 45 хил години и които са си взаимодействали“, разказва Ценка Цанова, изследовател в института „Макс Планк“.
Нашите предци са живели в студени зими, търсели са укрития в пещерите.
„Това са групи от първите модерни хора, групи ловци и събирачи, те пристигат в Европа най-вероятно от Близкия изток, по данни от материалната им култура, нямаме генетични данни от този период и хората от „Бачо Киро“ са първите, които се изследва палеогениката им и ще бъде от огромен принос да се сравнят с другите находки, които ще дойдат“, обяснява Ценова.
Първите хомо сапиенс са използвали мечи зъби като украшения и като маркировка. Преди 10 години пред пещерата „Бачо Киро“ бяха поставени фигури на първобитни хора, но едва днес атракцията е научно обоснована.
Откритието у нас предоставя възможност на палеогенетиците да търсят къде се разселил геномът на първия човек.
