Няколко пъти в месеца Николай Стоименов излиза на улицата с иконите си, за да изкара поне някакви, дори и малко пари. Ако денят е облачен, хората почти не се спират. Някои минувачи само хвърлят бърз поглед върху образите на светците.
Преди време бизнесът на Николай се проваля, животът му се преобръща. Днес живее с пенсия от 176 лева. За да има за храна и за лекарства, мъжът дълбае образи на светци върху дървените дъски.
„Имам комплекси”, споделя „Сиромах майстор Ники” (артистичният му псевдоним) – „Това, че здравето ми не е такова, каквото трябва да ми е, килограмите ми, че не са тия, които трябва, парите в джоба, които имам – че не са това, което трябва. Че не мога да си позволя да вляза в хубав магазин, да стана готин пич, да се облека и да изляза. И това ме комплексира, но го запазвам за себе си”, споделя Николай.
В дните, когато не продава иконите на бул. „Витоша”, ги изработва между четири стени в апартамента, в който живее под наем. Никой не е учил Николай на занаят – казва, че му е „спуснат отгоре”. Докато дълбае с ножчето си, Николай мисли за историята на светеца, когото изобразява.
„Затова най-трудно ми е да правя разпятието. Като си помисля за това и настръхвам. Защото винаги се сещам през какво е минал този човек. Началника, аз така му викам. Това е началникът, без него нищо не става. Винаги последно от всичко рисувам очите, защото, ако ги нарисувам преди това, имам чувството, че ме гледа и ме притеснява. Затова последно очите”, казва Ники.
Всеки ден той става в 6 часа сутринта и започва да майстори. Една икона му отнема дни. Ако има късмет, може да продаде някоя от по-големите за 70 лева. Но и тези пари не покриват дори и половината от лекарствата, необходими, за да поддържа здравето си.
„Правя го с желание, с мерак, но е много труд – много труд е, а пък пари се изкарват толкова, колкото да оцеляваш един вид. Затова съм и „Сиромах майстор Ники”. Все си работя – близо три години, няма ден, в който да не съм работил”.
И така – ден след ден, за да не мисли за трудностите, Николай продължава да твори. И не се опитва да разгадае какво му готви бъдещето: „Животът е колело – върти се. Има горе, има долу. Сега моето колело е долу, ама се надявам да се завърти нагоре някой ден. И затова съм спокоен, гледам да не се притеснявам, въпреки че е трудно… ще се оправим”.
