През седмицата, с помощта на изкуствения интелект, успяхме да изчислим, че от 18 април 1991 година до днес – 18 април 2026 година – има общо 10 959 дни. Това са всички делнични дни плюс съботите. Това автоматично означава, че най-малко, много грубо казано, има около 11 000 броя на вестник 24 часа, или най-малко 11 000 отразени събития от историята на страната ни – с чело на вестника. А когато става дума за истории и разкази, в студиото е един от най-добрите разказвачи – журналистът Георги Милков, който ни носи подаръци.
В. "24 часа" празнува своя 35-ти рожден ден. "30 от тях са мои лични. Не е като сега – джензитата работят по два-три месеца някъде и казват: отивам на друго място, тук не ми харесва. Аз работя там от 94-та година.“
Спомените му от началото са ярки и изпълнени с ентусиазъм. „Отидох млад, ентусиазиран. Много исках да докажа себе си, да покажа, че всичко мога“, разказва той. Първата му задача била да отразява парашутни скокове на летището в Божурище. „Аз бях толкова ентусиазиран, че исках да скоча с парашут. И добре, че не ми дадоха“, спомня си с усмивка.
Въпреки че не скача, написва дълъг репортаж: „Написах две страници репортаж. Според мен – най-добрият репортаж в живота ми, с тази малка липса, че нямаше впечатленията от самия скок.“ На следващия ден обаче вижда труда си сведен до кратък текст под снимка. „Видях своя труд, публикуван… в рамките на текст под снимка.“
Именно този момент не го пречупва, а го изгражда: „Понякога точно това, което смятаме, че ни е ощетило, това, което възприемаме като удар, всъщност ни помага да заздравим характера си, да имаме още повече устрем и хъс да докажем, че можем.“
Милков подчертава, че силата на „24 часа“ винаги е била в разказването на истории чрез заглавия. „Заглавията в 24 часа разказват истории сами по себе си“, казва той. И дава емблематичен пример: заглавието от края на 90-те: „Живков умря, сменят парите.“
Това заглавие съчетава две огромни новини в един ден – смъртта на Тодор Живков и деноминацията на лева от правителството на Иван Костов. „И какво? Коя новина да избереш първо? … И така беше взето решението да се пуснат и двете в едно заглавие.“
Според него именно това е революцията, която вестникът прави в българската журналистика – от сухи и шаблонни заглавия към такива, които носят история. „Преди това заглавията бяха трафаретни… Докато ‘Живков умря, сменят парите’ е история, разказана в заглавие. Точка.“
В юбилейния брой темата за щастието е водеща. „Щастието – първа новина“, обобщава Милков. Той разсъждава върху съвременния свят и влиянието на социалните мрежи: „Изглежда така, сякаш някакви хора живеят през цялото време в петзвезден хотел… Това е измамно послание, което прави мнозина хора нещастни.“
Силна метафора, която използва, е за катериците:
„Знаете ли, че катериците крият жълъди за зимата, след което забравят къде са ги скрили и преживяват само с 25% от това, което случайно намерят? Българите се оказват в това състояние, защото крият щастието си.“
„Ние сме толкова щастливи, колкото позволим на себе си да бъдем щастливи", заяви журналистът.
В края на разговора Милков използва още една метафора – тази, че страниците на вестника може да се превърнат в лодка: „Всеки може да си направи лодка, да я пусне по която река иска, но въпросът е, че тази лодка е метафора за това, че искаме да вървим напред и там някъде ни очаква по-добър ден. И щастието.“
