Спорът възпитава не само тялото, но и духа. Поредното потвърждение е следващата ни среща. Тя е с олимпийската шампионка Румяна Нейкова и синът ѝ Емил, тръгнал по нейните златни стъпки.

Шампион не се раждаш, шампион ставаш. С много труд, хъс и амбиция. Емил Нейков не прави изключение. В началото тренира различни видове спорт, борейки се с килограмите. Впоследствие осъзнава, че именно гребането е неговото призвание.

"Опитах да греба. Нашите бяха против, защото те самите са минали по този път и не са искали да вървя по същия път и се опитваха по някакъв начин да ме предпазят", каза Емил Нейков.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

"Не бях много сигурна, че това може да го направи, защото още от малък е тук с нас и би трябвало да беше видял колко е тежко. На голяма част от моите тренировки той е присъствал, даже е имало моменти, в които е молел баща си да ми намали тренировката, за да не се уморявам толкова, но въпреки всичко той каза, че иска да продължи и иска да гребе. Когато ми се обади за първи път и ми каза, че отива на "Панчарево" и иска да тренира гребане, аз го приех мимоходом, тъй като мислех, че в следващия момент ще се откаже, но не се отказа", разказа Румяна Нейкова.

Така започва професионалният път за Емил Нейков, който казва, че освен тежката физическа подготовка, психическата е най-важна, особено преди състезание.

"Лягам и ставам с тази мисъл, но вече по-конкретно и по-точно може би седмица преди състезанието. Оставям телефона, не се виждам с приятели, единственото нещо, за което си мисля, е например как след 7 дни ще пробягам тази дистанция. Те ми се сърдят. Мисля си, че ми се сърдят. Питат ме: "Емо, какво става? Не ни се обаждаш, не ни търсиш, има ли нещо?" Аз им обяснявам, че се концентрирам за даден старт и не мога да им обърна внимание", добави Емил Нейков.

Очакванията преди всяко състезание са големи, но пред родна публика напрежението е наистина огромно споделя младият шампион. В тези моменти обаче най-големият гръб са треньорите, които в случая на Емо са и негови родители.

"Мога да кажа, че тате е малко по-строг, но то е, защото той е много взискателен в нещата иска да се получават по най-перфектния начин, за да ми бъде по-лесно и на мен. Разбирам ги и двамата, обаче се притесняват повече, отколкото аз. Забелязал съм, като отидем на старта или на състезанието, вместо аз да се притеснявам и те мен да ме успокояват, аз трябва тях да ги успокоявам и те се притесняват повече от мен", добави той.

"Трудно е да си треньор на собственото си дете, защото някой път ти става жално, тъй като, като майка, и като бивш състезател, знам как се чувстват те и как винаги като състезател и аз съм искала малка подкрепа, но надявам се в бъдеще, когато той заработи като мъж, да разбере, че компромисите водят след себе си още компромиси и това не води на добре", добави тя.

Емил Нейков разказа и момента, в който е разбрал, че майка му е олимпийска шампионка. "Да, спомням си го. Тогава бях вкъщи с моите баба и дядо и гледахме гонката. Не разбирах какво се случва, но емоцията, която те изпитваха докато гледат самата гонка, тя когато спечели, самата емоция, която имаше в тях, ме накара и аз да съм емоционален, без да знам за какво става въпрос. И аз се радвах", каза той.

Днес много по-силни емоции изпитва Румяна Нейкова, гледайки сина си, който стремглаво покорява върхове.

"Горда съм с това, че той успя в първото си участие при младежите да завоюва златен медал. Няма думи, с които да опиша тогава как съм се чувствала", заяви Румяна Нейкова.

"Трябва да иска да бъде шампион. Има много хора, които тренират, има много хора, които участват в състезания, но много малко от тях са тези, които искат да бъдат шампионите. Може би това е основното във всеки един състезател – да иска да бъде шампион. Не е задължително да става такъв, но трябва да го искаш вътре в сърцето си, в темперамента ти, това да представлява самият човек", каза тя.

"Ако всичко мине по план, ако всичко мине така, както трябва, се надявам след 5 години вече да се подготвям за следващата Олимпиада", добави Емил Нейков.

Зад всеки успех освен много труд и отдаденост, винаги има и един повярвал родител, който окрилява, подкрепя и обича. Само тогава всички цели са осъществими и всички върхове покорими.