Спорът възпитава не само тялото, но и духа. Поредното потвърждение е следващата ни среща. Тя е с олимпийската шампионка Румяна Нейкова и синът ѝ Емил, тръгнал по нейните златни стъпки.
Шампион не се раждаш, шампион ставаш. С много труд, хъс и амбиция. Емил Нейков не прави изключение. В началото тренира различни видове спорт, борейки се с килограмите. Впоследствие осъзнава, че именно гребането е неговото призвание.
"Опитах да греба. Нашите бяха против, защото те самите са минали по този път и не са искали да вървя по същия път и се опитваха по някакъв начин да ме предпазят", каза Емил Нейков.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
"Не бях много сигурна, че това може да го направи, защото още от малък е тук с нас и би трябвало да беше видял колко е тежко. На голяма част от моите тренировки той е присъствал, даже е имало моменти, в които е молел баща си да ми намали тренировката, за да не се уморявам толкова, но въпреки всичко той каза, че иска да продължи и иска да гребе. Когато ми се обади за първи път и ми каза, че отива на "Панчарево" и иска да тренира гребане, аз го приех мимоходом, тъй като мислех, че в следващия момент ще се откаже, но не се отказа", разказа Румяна Нейкова.
Така започва професионалният път за Емил Нейков, който казва, че освен тежката физическа подготовка, психическата е най-важна, особено преди състезание.
"Лягам и ставам с тази мисъл, но вече по-конкретно и по-точно може би седмица преди състезанието. Оставям телефона, не се виждам с приятели, единственото нещо, за което си мисля, е например как след 7 дни ще пробягам тази дистанция. Те ми се сърдят. Мисля си, че ми се сърдят. Питат ме: "Емо, какво става? Не ни се обаждаш, не ни търсиш, има ли нещо?" Аз им обяснявам, че се концентрирам за даден старт и не мога да им обърна внимание", добави Емил Нейков.
Очакванията преди всяко състезание са големи, но пред родна публика напрежението е наистина огромно споделя младият шампион. В тези моменти обаче най-големият гръб са треньорите, които в случая на Емо са и негови родители.
"Мога да кажа, че тате е малко по-строг, но то е, защото той е много взискателен в нещата иска да се получават по най-перфектния начин, за да ми бъде по-лесно и на мен. Разбирам ги и двамата, обаче се притесняват повече, отколкото аз. Забелязал съм, като отидем на старта или на състезанието, вместо аз да се притеснявам и те мен да ме успокояват, аз трябва тях да ги успокоявам и те се притесняват повече от мен", добави той.
"Трудно е да си треньор на собственото си дете, защото някой път ти става жално, тъй като, като майка, и като бивш състезател, знам как се чувстват те и как винаги като състезател и аз съм искала малка подкрепа, но надявам се в бъдеще, когато той заработи като мъж, да разбере, че компромисите водят след себе си още компромиси и това не води на добре", добави тя.
Емил Нейков разказа и момента, в който е разбрал, че майка му е олимпийска шампионка. "Да, спомням си го. Тогава бях вкъщи с моите баба и дядо и гледахме гонката. Не разбирах какво се случва, но емоцията, която те изпитваха докато гледат самата гонка, тя когато спечели, самата емоция, която имаше в тях, ме накара и аз да съм емоционален, без да знам за какво става въпрос. И аз се радвах", каза той.
Днес много по-силни емоции изпитва Румяна Нейкова, гледайки сина си, който стремглаво покорява върхове.
"Горда съм с това, че той успя в първото си участие при младежите да завоюва златен медал. Няма думи, с които да опиша тогава как съм се чувствала", заяви Румяна Нейкова.
"Трябва да иска да бъде шампион. Има много хора, които тренират, има много хора, които участват в състезания, но много малко от тях са тези, които искат да бъдат шампионите. Може би това е основното във всеки един състезател – да иска да бъде шампион. Не е задължително да става такъв, но трябва да го искаш вътре в сърцето си, в темперамента ти, това да представлява самият човек", каза тя.
"Ако всичко мине по план, ако всичко мине така, както трябва, се надявам след 5 години вече да се подготвям за следващата Олимпиада", добави Емил Нейков.
Зад всеки успех освен много труд и отдаденост, винаги има и един повярвал родител, който окрилява, подкрепя и обича. Само тогава всички цели са осъществими и всички върхове покорими.
