Аз не отивам в училището всяка сутрин за да работя, а за да сбъдвам мечтата си. Това каза в предаването „Тази събота“ Кръстина Иванова, която получи наградата за млад учител от конкурса „Учител на годината“, организиран за 27-а поредна година от Синдиката на българските учители.

„Тази награда е огромна отговорност към всички, които са ми повярвали. Щастлива съм. Не вярвах, че мога да се чувствам по този начин. Определено Синдикатът на българските учители знае как да погали един млад човек и да му даде криле“, каза тя.

Кръстина Иванова призна обаче, че най-голямата награда за нея са децата, времето, което прекарва с тях, и всички малки стъпки, които правят заедно. Тя вижда, как децата израстват и стават по-добри чрез преодоляването на малките трудности пред тях.

„Бяхме изплашени, когато се появи COVID-19, но видях колко силни и можещи са всички около мен. Всички ние, принудени от живота и обстоятелствата, за часове трябваше да покажем най-доброто от себе си. Ето защо смятам, че българският учител е адаптивен на 100%, въпреки че на моменти той показва своите страхове, слабости и тревоги“, поясни младата учителка.

Кръстина Иванова сподели, че през последните години е забелязала „крещяща промяна у децата“. Според нея вече трябва да се говори за „деца на дигиталното“, които живеят в изключително динамично време.

„Те мисля, че това ги ощетява. Опитът, който тези деца получават чрез дигиталните технологии, не можем да им го дадем. Разбира се, трябва обаче да знаем как да ги използваме. Рискове има във всичко, но пък знанието е навсякъде около нас“, каза още тя.

Младата учителка силно вярва, че всяко дете е малко разсеяно и в това няма нищо лошо, но „педагогът е този, които трябва да ги води, да бъде техен модератор и да не им позволява да се отклоняват от своя път“.

„Ако ясно и много правилно изградиш визията си в класната стая, правилата и целите, които си поставяш, то учениците ще ги припознаят и ще са по-съсредоточени. Мисля, че първите два месеца на учебната година са критични, но след това образователният процес влиза в ритъм. Ние използваме много често технологии в часовете си, без значение дали сме заедно или се работи индивидуално“, каза още Кръстина Иванова.

Тя сподели също така, че е първият учител във фамилията си. Всички я съветвали да не става преподавател, но тя настоявала да им докаже, че това е престижна професия. Днес не съжалява за избора си и продължава да сбъдва ежедневно голямата си мечта – да е сред учениците си.

Вижте във видеото какво каза тя за заплащането на учителския труд, самочувствието и стреса в класната стая.