Живеем във време на себичност, заради което измерваме целия свят със себе си и стигаме до грешната представа, че ние избираме иконата, когато обратното е вярно – винаги тя избира нас. За това са категорични семейството иконописци Антония и Димчо Димчовски.
Тяхната икона на свети архангел Михаил се пази в Дряновския манастир. Пред камерата на bTV, те разказаха, че има хора, които вземат икони от тях и ги подаряват на църкви и манастири: „Има хора, които не взимат иконите, за да ги закачат в хола над дивана, а ги споделят с цялата църква”.
Антония и Димчо са от 40 години заедно, не им липса и живота в големия град. „В момента, в който ни се наложи да отидем в някой по-голям град, в София, имаме чувството, че отвсякъде ни атакуват лоши мисли. Всеки върви умислен, лош… А там ни е чистичко и подредено, много е хубаво”, споделя тя. И двамата са категорични, че си личи колко са били чисти мислите ти, докато си работил по дадена икона.
Двамата имат много творби. Вече не ги броят. „От един момент нататък, човек не работи за времето, а работи за вечността”, коментира Димчо.
Той е категоричен: „Традициите не са най-важното нещо, празникът не е традицията, традицията е нещо външно, обредността е външна. Смисълът на празника е друг, той е даден от благовестието, от заповедта, която Христос ни дава: Обичайте се! Всичко друго е вторично и е производно на тази единствена Божия заповед, която облагородява, ашладисва 10-те старозаветни заповеди: Не кради, но не защото Господ ще те накаже, а защото обичаш ближния си и ще му причиниш мъка”.
