Безредици, паника, хаос. Може би това са първите думи, които хрумват на човек, когато си помисли за САЩ днес. В страната, където мечтите се сбъдват, днес се заличават паметници на едни от най-големите мечтатели на новата страна в миналото. Разбираме ли случващото се? Дали това, което виждаме в медиите е истинското лице на протестите?

Пред камерата на bTV застава д-р Робърт Филипс, политолог и изследовател на международните политически процеси. Той ни разказва за случващото се днес като пореден епизод от борбата за граждански права, започнала на практика още с основаването на Съединените щати. Дава ни и повод за размисъл за това защо едни групи от обществото предпочитат да игнорират проблема или да се превръщат в жертви, вместо да осмислят историята и поправят лошите последици от нея.

Последиците от Компромиса

Най-голямата грешка на САЩ е още в деня, когато е подписана Конституцията през 1777 г., посочва д-р Филипс. Населението на южните щати не е достатъчно, за да бъде наравно в гласуването със северните. Така т.нар „Компромис ⅗“ дава възможността на южняците да броят всеки роб като три пети човек от населението. Това е в основата на нагласата у американците за една голяма и съществена разлика между двете раси, допълва политологът.

От тогава насам започва борбата с това, което за чернокожите е наслоен институционален расизъм. В исторически план, кулминацията идва с Движението за граждански свободи през 60-те, когато е постигнат голям прогрес, но остават много проблемни зони и промените в тях тепърва предстоят.

„Имаме голям набор от дейности, които се опитват да променят ситуацията. И я променихме. Но не я променихме докрай. Това, което виждаме сега са продължаващите борби, тъй като нищо не може да се промени за една нощ. Да, някои от законите са били променени, но някои от нагласите са още там (...) Една от големите дилеми на САЩ от създаването ѝ е как да се справяме с тези проблеми и все още нищо не е приключило“, категоричен е д-р Филипс.

Насилието като медийно шоу

Според превърналия се в символ на борбата за граждански права от преди половин век Мартин Лутър Кинг промяната в обществото може да бъде постигната без насилие и хаос. Но именно драмата и противоборството правят една новина атрактивна. Причината да виждаме предимно тези аспекти на протестите в медиите е тяхната продаваемост, а не защото рисуват реална картина на случващото се, обяснява д-р Филипс.

„Определено сме виждали насилие, свързано с някои от протестите. Но на фона на броя на протестите и броя на хората, които участваха, насилието не е толкова голямо", отбелязва той.

Определени личности сред губернатори, политици и преса използват събитията като средство  да станат по-популярни. Виждаме как те се фокусират над насилието, докато отказват да коментират причините за събитията и разрешаването на създалите се конфликти.

Без история няма бъдеще

Премахването на статуи на исторически личности, свързани по някакъв начин с робството, е грешка, смята д-р Филипс. Според него, историческите обекти са част от миналото на един народ, но по-новите от тях служат за други цели.

Именно като реакция на разширяването на правата на малцинствата, например, в южните щати в началото на XX век популярност придобива т.нар Движение на загубената кауза, което представя Конфедерацията в романтична светлина – не като земя на роби и робовладелци, а като средище на свободата, дръзнало да се бори срещу целия свят за нея. По това време става модерно да се развяват знамената на отцепниците, строят се и паметници на техните пълководци.

Заедно със статуите над южните градове се издига и реториката от времената на гражданската война. Това, обаче, не значи, че трябва да рушим паметниците: „Ако направим това губим възможността на научим къде сме били и да видим до къде сме успели да стигнем. Не можем да изтрием нашата история. Трябва да се научим да живеем с нея и да се справяме по-добре“.

Факторът „Тръмп“

150 години по-късно, процесът, който доведе САЩ до гражданска война, все още не е приключил. Според д-р Филипс разликата днес е, че все повече бели американци разбират идеята, че има систематичен расизъм в обществото. Полицейските структури разбират, че е трудно да бъдеш афроамериканец и виждат подобно пробуждане и сред латино общността. Дали това ще се превърне в политическа промяна е все още твърде рано да се каже, коментира политологът.

Едно е сигурно – случващото се не остава незабелязано и от Белия дом. На 1 юни при посещението си на църквата във Вашингтон, Тръмп нареди използването на сълзотворен газ срещу мирно протестиращи на площада. Малко преди това събитие, той обяви, че армията ще се намеси, където полицията не може да се справи с протестите.

Тръмп не просто не отстъпи от тази позиция, а я затвърди на речта си на националния празник – 4 юли: „Тече процес, в който ще сразим радикалната левица, анархистите, агитаторите, мародерите и хората, които в много случаи нямат никаква идея какво правят. Няма да позволим на побеснялата тълпа да събори паметниците ни, да изтрие историята ни и да индоктринира децата ни“.

В думите на Тръмп няма нищо случайно, смята д-р Робърт Филипс: „Той вярва, че най-добрата стратегия за него е да развълнува гласуващите. Знае, че за много от подкрепящите го гласоподаватели това е начин да ги окуражи, да ги развълнува и да се увери, че те ще излязат и ще гласуват. Това е неговата стратегия. В миналото му е свършила добра работа. Проблемът сега е, че работи при тези хора, но отблъсква много по-голяма част от населението. (...) Той не вижда промените, които настъпват. Затова най-вероятно ще продължи да прави това, което прави, защото е твърде късно да промени посоката си. Ако Тръмп изведнъж започне да говори, как животът на чернокожите е от значение и как това е важен проблем, той рискува да отблъсне хората, които го подкрепят.”

Силата да поправиш грешките си

Много от другите глобални сили като Китай и Русия се опитват да скрият проблемите си или лъжат, че те съществуват, но хората виждат това и това прави тези държави по-слаби, смята политологът. И допълва – когато в Щатите има голям проблем, целият свят вижда случващото се и разбира за проблема: „По някакъв начин, това също е послание за силата на демокрацията. Тя може да поправя грешките си сама“.

Протестите в глобален план помагат на други общества да видят собствените си проблеми с расизма или с възможността за равен старт за всички групи в обществото. Д-р Филипс смята, че искрата на БЛМ е започнала да се разпространява и да променя света малко по малко.

„Има голям протест, който води със себе си ефекта на доминото, един вид като зараза. Протести се случват на едно място, но могат да се разпространят, защото хората виждат и си казват „Хм, това работи там. Значи така го правят. Те са ядосани, аз също съм ядосан на нещо друго…” Понякога проблемът няма да е същият. Но може да послужи като сигнал за хората, да им напомни, че част от това да живееш в демокрация е възможността за мирни протести, когато смяташ, че има нужда да протестираш“, смята той.

За д-р Филипс проблемът с равноправието не е просто новинарски акцент. Не е и тема за научен спор. Това е сюжет от собствения му живот. „Като американец, който е израснал на юг, съм видял развитието на тази история. Югът е направил голяма крачка напред и съм изключително горд от южняците. Но нищо още не е свършило - има още, което трябва да направим“, казва той. Вече е ясно, че това е дълга битка. Напомнят ни го паметниците – били те съборени или не.