Две живи легенди сред дивата красота на югоизточната част на Витоша планина. Стоян Тодоров – синята стрела и проф. Марий Дражев са добре познати на запалените планинари, защото поне веднъж някой ги е виждал да катерят с щеки пътя към Черни връх, където преди повече от 50 години започва приятелството им.
Тръгваме с тях по пътеките, за да ви покажем легендарния заслон Синята стрела, който те построяват през 1995 г. и до днес приютява стотици туристи в планината. Стоян измисля как да бъде построен, а Марий изработва всички табели наоколо.
Два часа път през красиви широколистни и иглолистни гори. Високи поляни, от които се усеща аромата билки и горски цветя. Пълно е с гъби, малини и къпини.
Стоян е изминавал този път още от 50-те години на миналия век до наши дни по 30 пъти на година, а прякорът му "синята стрела" се ражда от едно планинско приключение.
„През 1970 г. тръгваме от Черни връх до тук – аз, една лекарка, един адвокат и Борето Зеленков – планинар. През март, беше наваляло много сняг и дъжд. Хвана една кора лед отгоре. Аз вървя отпред и им правя стъпки, но на десетина метра вятърът, като ме изду така и ме обърна по гръб и се преобърнах с главата надолу с голяма скорост. Те се върнали за спасители. Докато ме търсили, аз в това време стигнах на станция „Академик”. Прибрах се жив и здрав. Те ме помислили за умрял и ме записали в бюлетина „Безследно изчезнал”. Тогава даваха филм за японския влак „Синята стрела” – най-бързият влак целият син. И ми казват: „Ти знаеш ли с каква скорост си се движел, ти си по-бърз от „Синята стрела”. Ти си нашата „Синя стрела” и така ми остана този прякор.”
В планината Стоян и Марий са преодолели много ситуации на ръба.
„Два-три пъти съм имал такива моменти – единият момент беше в Рила, когато сам в Мальовишкия дял. Бях на ски, сам и си счупих крака около Страшното езеро. Трябваше със счупения крак да намеря сили и възможност да се свлека до х. Мальовица. Успях да го направя, но като влезнах в хижата припаднах и не можаха да ми свалят обувките, защото кракът ми беше вече счупен и отекъл. Това беше един тежък момент.” – разказва проф. Марий Дражев
Витоша не е единственото нещо, което свързва 95-годишните Стоян и Марий. И двамата са отдадени на това да помагат, да създават, да творят, макар и по различен начин в името на България
„Аз съм свързан с планината много силно, защото още 1945- 1946 г., когато аз бях в Авиацията, бяхме командировани с един мой приятел алпинист горе на Мусала, за да създадем първата ултра късовълнова радио връзка. По-късно, когато работих в Академията на науките, аз съм един от създателите на научно изследователската станция на вр. Мусала за космично лъчение." - разказва проф. Марий Дражев
"Аз съм професор по ядрена електроника и като такъв съм работил на няколко реактора, най-напред на първия български изследователски реактор, който беше на 8-ми километър (гр. София). Там успях да направя една апаратура за изследване на фрагментите на деление на урана. Там създадох първия неутронен спектър, който работи в наносекундната област. Апаратурата, която направих - тя беше на световно ниво. Можеше да мери времена, хилядни от милиардната част на секундата, това се нарича пикосекунда.” – разказва проф. Марий Дражев
Стоян пък работи дълги години като механик в тежката промишленост, но гордост му носят следите, които е оставил след себе си в планината.
„С маркировка съм помагал, боядисвал съм, правил съм пирамидки. Правил съм чешми. Искам да съм добродетел, от малък съм такъв останал. Има една мъдрост: „Не във външната слава, богатство и власт се крие величието на човека, а в неговите добродетели”. Не съм писател, не съм нещо кой знае какво, ами ей така природата, чешмичка да направя, заслонче.” – казва Стоян Тодоров.
„Сега предстои отново да се прави ремонт на заслончето, все още има нужда от обновяване на покрива.” – казва Сава Попсавов, експерт работа по доброволчески инициативи към Дирекцията на ПП „Витоша”.
Днес Стоян и Марий се надяват да вдъхновят млади доброволци, които да поемат грижите за двата заслона и целия район около Южната част на Витоша. Такива вече има и вече изпълняват препоръките им и помагат за грижите по определените от парка планински райони като строят нови мостове, правят маркировка и табели и поддържат заслоните.
Вижте още във видеото!
