Годината е 2003 г., а песента Forever more ще остане като един от най-големите хитове на "Молоко". По това време Ройшин Мърфи и Марк Брайдън вече са се разделили като двойка, но по договор имат задължението да направят още един албум заедно.

И, разбира се, в Statues темата е основно раздяла и любовни терзания.

Трудна ли беше промяната? „Не. Беше плавна и лесна. Нямаше напрежение. Тогава живеех в Шефилд, Западен Лондон. Ние бяхме двойка – аз и Марк, имахме връзка, това беше любов. И бяхме заедно непрекъснато. Така че в нашия си балон, далеч от индустрията правехме музиката, която искаме да правим”.

Признава, че в „Молоко” е открила, че може да пее, преди това не се е виждала като певица.

Като част от "Молоко" Ройшин Мърфи винаги е впечатлявала с ексцентричните си сценични тоалети. Всяко нейно появяване се очаква с нетърпение. Медиите я наричат "модна икона". А когато през 2001 г. година на музикалната сцена се появява Лейди Гага, Ройшин я нарича имитаторка.

Интересува се от мода отдавна: „Винаги съм обичала да се кипря и да се показвам. Моята леля беше станала Мис през 60-те и пазеше всичките си рокли и корони. Прекарвах часове наред пробвайки всичко и представяйки си. После на 9 или 10 започнах да експериментирам с косата си, отрязах я много късо, момчешки. И казах на родителите си чак след това. Баща ми се разплака. После като тийнейджър много се интересувах от винтидж модата и носех предимно 60-тарски дрехи. А после пък станах рейвър, което се пообърка със спортните дрехи и така преминала съм през доста стилове”.

Не работи със стилисти: „Не искам да нося марки, които всички познават, защото не искам да съм ходеща реклама. Аз рекламирам единствено себе си или някой, в когото вярвам”.

Като солов изпълнител Ройшин Мърфи вече има два албума, а в момента подготвя трети.

Най-новото й парче се казва "Всички мои мечти". Най-големите й сбъднати мечти са нейните деца: „Преди да ги имам отивах на турне, работех, бях заобиколена от хора, от лудост, забавления, смях и после се прибирах вкъщи в апартамента си в Лондон и там нямаше никой. От щурия живот се прибирах в нищото. Сега от щурия живот отварям входната врата на къщата и бам! Още по-щур живот. Те балансираха нещата. Те са най-хубавото нещо в живота ми. Моят дом и моето семейство”.