Архитектурният резерват село Старо Стефаново е сгушен между Ловеч и Троян.

Пътувайки по пътя за Ловеч, човек не може да не извади телефона или фотоапарата си и да снима живописните пейзажи, които Стара Планина разкрива в тази си част.

Нашият екип, обаче се отправя към още по-вълнуващи картини, съхранили духа на Възрожденска България. Някои от тях ще ви се сторят познати, защото са приютили сюжетите на над 14 български филма.

 

Снимка: btvnovinite.bg

„Точно преди 420 г. селото е било изгорено, бастисано от Синан Паша след Второто търновско въстание, точно на Великден. Населението се спасява в горите и след време се връща и възстановяват домовете си с името Вратца до 49 г. От къде идва името? Врачанската река, която минава през селата между двата хълма е направила прорез и от там идва думата Вратца." - разказва Иван Джуров.

Една от тесните песъчливи улички ни отвежда до параклиса "Света Троица", сгушен в обятията на вековен дъб, по-стар и от българската държава. За съжаление, обаче преди години е опустошен от пожар, а местните казват, че огънят по корените му под земята вилнял над месец.

Символ на възрожденската архитектура в района между Ловеч и Троян е и друго свято място - църквата "Рождество на Пресвета Богородица", построена през 1880 г. от ученика на Кольо Фичето - майстор Кънчо.

"Местното население е събрало средства, за да може да откупи мястото от валията, който е бил хаджи Аврам и понеже селото е било с чисто българско население, е било привилегировано да бъде над земята, а не вкопано в земята." - разказва още кметския наместник Джуров.

С всяка следваща крачка в мистичната долина на селото, се чувстваме все повече като в машина на времето. Забележителните къщи, които погледът ни среща на където и да се обърнем ни обгръщат със спокойствие и смирение.



"Поради запазения автентичен вид на селото и в архитектурен ансамбъл, селото е обявено за резерват през 1980г. с така наречената Балканджийска възрожденска къща, която е с покривна конструкция от плочи от камък, а стрехите са изнесени и са подпрени с льохи." - разказва Иван.

В една от къщите, тази на дядо Койо е отсядал Васил Левски, на път за Ловеч.

Снимка: btvnovinite.bg

По много от къщите има запазени така наречените алафранги. По време на Възраждането думата "алафранга" се използва за всичко ново, идващо от новия европейски начин на живот. Дрехи, обувки и аксесоари. Алафрангите са считани за признак на заможност.

А в сърцето на селото има стар дюкян, който изпълнява функцията на кръчма и магазин в едно. То е символ за село Старо Стефаново, защото в него "Наздраве!" са си казвали най-големите имена в българското кино.

Снимка: btvnovinite.bg


„Селото е емблема за българското кино, тук е живата история на киното. От 1963г. до 2017г. са снимани над 13 български филма. Като започнем от 63-та година тук Мартин Сливка снима "История на влакното". 1882 г. се снима "Юдино желязо", "Панчо и таласъмите" с Пепа Николова, "Кладенецът", "Антракт", след това "Хайка за вълци", "Отвъд чертата". От тези години най-добрия спомен ми е от "Хайка за вълци". От тогава тук всички артисти и режисьори са написали по нещо за спомен на Старо Стефаново. Иван Ласкин, Чочо Попйорданов, Йосиф Сърчаджиев, Златина, Мавродиев, Велко Кънев”, спомня си Иван Джуров.

В селото днес живеят около стотина постоянни жители. Сред тях има и няколко чуждестранни семейства. В своя райски кът в България ни посрещнаха и Ричард и съпругата му Сюзан. Англичани, избрали Старо Стефаново за старините си. В българския си двор те се грижат за 5 кучета, кокошки, няколко декоративни птици и градина с петунии. Те са родители на 6 деца, които също често посещават България.

Снимка: btvnovinite.bg


На изпроводяк - 7-годишната Ния ни изпраща, рецитирайки гордо любимото си стихотворение, което е научила от дядо си. Звънливият й глас ни подсеща още веднъж, че не само Старо Стефаново, но и стотици други кътчета от родния ни край са повод да се чувстваме горди българи.

Снимка: btvnovinite.bg