Поредицата ни "Роден край" ни пренася в Калофер, за да почетем паметта на славянските първоучители Св. св. Кирил и Методий. В града на Ботев през Възраждането кипи училищно-просветно дело, а един от най-видните училите е самият Христо Ботев.
"11 май стана празник народен…, който ни напомня нашето преминало и настояще, и празник, който трябва да ни въодушевява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение."
С тези думи на 11 май 1867г. младият учител Христо Ботев утвърждава това, че борбата за новобългарска просвета е вече факт и българите са готови да поемат по пътя на своето освобождение.
„По традиция в училищния двор се произнасят слова за училищния водосвет, по протокол Ботев не е трябвало да държи слово, защото той е млад учител, но неговото сърце не изтърпява и той се качва на камъка, който и до ден днешен е запазен пред сградата на възстановеното класно училище и произнася една реч, която се запомня като порой, като гръмотевица, защото в тази своя реч Ботев говори не за това, че трябва да добруваме под сянката на Султана, а да бъдем благодарни за това, че ни се разрешава да отваряме свои училища, в които да се преподава на български роден език”, каза Ася Николова - директор, НМ "Христо Ботев", гр. Калофер
До края на своя живот Ботев е учител, а учителството му е белязано с духа на свободата.
„Ботев е учител по български език и в Измаел, и в Александрия, и в Гюргево, и в Букурещ, където среща своята Венета, защото училището се намира в българската църква. Така че през по-голямата част от живота си Ботев, е бил български учител и това е може би най-важното. Той е учел своите питомци, както младите, така и всички, които са около него, че само свободата, само знанията – ламтежът, може да допринесе за това човек сам да пожелае да открие света и най-вече да му даде мотив за развитие напред. Той се е държал доста свободолюбиво, защото привнасял едни идеи, които са по-различни от методите за обучения в училищата в България. Това е характерът на самия Ботев, това е и различността на самия Ботев. Затова и той става един от създателите на революционния вестник "Знаме". Той става част от вписването и на "Свобода" и "Независимост" на Каравелов. Самият той издава свои самостоятелни вестници. Първият е вестник „Дума” на българските емигранти, чието мото и до ден днешен трябва да бъде пример на всички, които се занимават с журналистика, защото в нашето съвремие, мисля, че няма вестник, който с чиста съвест може да постави мото "Свободата е мила, истината е свята". Това го е направил, обаче Ботев”, обясни Николова.
Тя разказа и за хумористичния вестник „Будилник” и краткия му живот:
„Той излиза само в 4 броя, защото както пише в последния си брой Ботев - и редакторът трябва хляб да яде, а пък печатницата без пари не печата. Самият той в своите писма до приятели пише, че когато живее при Каравелов и помага при изписването на "Свобода и независимост", спи под печатната преса на Каравелов, защото тогава няма дом”, каза още директорът на НМ "Христо Ботев", гр. Калофер.
От този период са и единствените запазени лични вещи на Ботев - неговият джобен часовник и писалищните му принадлежности.
„От времето, в което той е бил автор на тези публицистични статии, писал е своите безкрайни интересни писма, от които няма българин да не знае прочутата фраза "Аз ще направя ръцете си на чукове, главата си на бомба, пък ще изляза сред стихиите. В най-важния момент той оставя перото си и тогава препасва острата си сабя – т.е превръща своите думи в дела. Това го могат само гениите, и само тези, които са се обрекли да превърнат словото си в дело и тогава то е истинско", обясни Ася.
Ботев получава своите първи знания от баща си Ботьо Петков, който е главен учител в отворилото врати през 1848 г. ново мъжко трикласно училище. В него преподаватели са и други видни българи като Иван Вазов, Димитър Фингов, а по-късно и самият Ботев.
Училището съществува до опожаряването на Калофер по време на руско-турската война. По-късно то е възстановено в своите автентични размери и на същото място, на което е построено. Това става възможно чрез микроскопски анализ на най-старата снимка на града от 1865 г. Днес чрез подредените експозиции всеки посетител може да се докосне до методите на преподаване в България през Възраждането.
„Учителят е човекът, който стои на високото място най-отпред – първо за да вижда всички деца и, защото това е било израз на знаещия човек. На времето хората са изпитвали не просто уважение, но и страхопочитание към значещия човек”, обясни каза Донка Делева, екскурзовод, НМ "Христо Ботев", гр. Калофер.
Тя обясни и как се случва взаимоучителния метод:
„Характерното при взаимоучителния метод е, че децата са разделени на групи. Група е всеки един чин. Първите чинове са с пясък – там сядат децата, които тепърва тръгват на училище. Единственото, което те трябва да усвоят, е ръчичката правилно да изписва елементите на цифрите и буквите. Когато това се случи, детето може да премине на следващия чин, които са от този тип с дъсчиците. Върху тях се пише с калемчета. Това е нещо като съвременния тебешир. Зачиства се с парцалчета. Когато детето усвои знанията, които трябва и уменията, които трябва, той може да премине на следващия чин. Следващият чин няма нищо, там се пише с перо и мастило върху хартия, Там сядат най-напредналите.Всяка една редичка има едни дървени стълбчета с кръгчета отгоре, които се наричат уруглици. От едната страна на кръгчето се изписва номера на групата, а от другата страна се записва занятието, което групичката води в момента. Похвалите и забележките ги е виждал не само родителя, но и целият град и цялото училище, защото съществува една система с така наречените черни и бели кавалерии – черните са с надписи лъжец, крадец, бледословец”, каза Донка Делева.
Бащата на Христо Ботев е първият учител, който внася в Калофер онагледяването на уроците като поръчва от чужбина карта и глобус. Той разделя учениците на класове. Заниманията са целодневни и се използват само мастилници.
Калофер дава на България и първата българска поетеса - Елена Мутева, както и първият българин с академично образование - Димитър Мутев. Оттук е и родът на първата българска лекарка - Анастасия Головина. А празникът на Светите равноапостоли Кирил и Методий ще бъде винаги посрещан като празник на духовния растеж на българския народ.
