Близо до село Беренде се намира храмът „Св. Петър и Павел“. От 2017 г. се правят стъпки той да бъде спасен. Реставрацията му продължава и е към своя край.
Има места в България, които крият неподозирани съкровища. Едно такова място е почти обезлюденото село Беренде, близо до западната ни граница. Там се намира малък храм, чиито стенописи са историческо богатство за България.
Хора като реставратора Владимир Цветков са пазители, водещи битки с времето. Сам, в нищото, се бори да спаси 700-годишна история, закодирана в цветовете на свети ликове.
„Нашата работа е да спасим стенописите във вида, в който са стигнали до нас. Съпреживява се всеки квадратен сантиметър. Всеки малък фрагмент. Никога не съм се запитвал защо. Това е нашата памет“, споделя Цветков.
Борбата за съхранението на църквата „Св. Петър и Павел“ край село Беренде продължава повече от 3 години. Едва през юни миналата година започна реставрационна работа по нея.
„Идеята тръгна от покойния проф. Божидар Димитров, който искаше да я мести в музея. Tова е една много рискована операция технически. Трябваше да бъдат свалени стенописите, изчистени, разрязани по линиите. Но той имаше идеята да я спаси, защото тук, на това място, когато няма добър достъп и за нея е по-сложно да бъде поддържана. Така, в края на краищата се взе по-правилното решение“, разказва Владимир.
Покривът и дренажа вече са ремонтирани, път до нея вече има, въпреки, че е черен и труднопроходим.
„Аз имам огромен сантимент към тази църква – първият стенопис, от който съм правил копие е тук, още през 1984 г. Пътувам от София, карам си тока и водата, тъй като тук няма електричество. Основният проблем тук са солите, те избиват на повърхността и правят този бял овал, който ние заварихме. Не се вижда нищо, а и разрушава стенописите. В момента сме на предпоследния етап от реставрацията. Полагаме китове - това правя сега. Местата, където липсва грунд се попълват с различна големина състави. Това фактически е предпоследната задача и последната е от тези участъци да се възстановяват основни тонове, без да се работят детайли“, разяснява реставраторът.
През 1927 г. храмът, датиран от времето на Второто българско царство, е обявен за народна старина. През 60-те стенописите са обявени от национално значение, а през 1978 г. църквата е обявена за художествен паметник.
Църквата е много специална, тъй като е запазена почти непокътната над 700 години. Много малко са запазените църкви в България от този период. Тя е с изцяло запазен градеж като архитектура. Стенописната ѝ програма също е запазена изцяло.
„Има един фрагмент на западната фасада на църквата, на който е изобразен Цар Иван Асен II, което личи по надписа, който е запазен до това изображение, а именно: „ЙОАН АСЕН В ХРИСТА БОГА БЛАГОВЕРЕН ЦАР И САМОДЪРЖАВЕЦ ВСЕМ БЪЛГАРОМ И ГРЪК ОМ“. Този фрагмент е заснет на времето от Карл Шкорпил, направено е копие от мястото, но за съжаление неговата съдба е неизвестна, но това е документ. Много рядък документ“ – споделя Владимир Цветков
Съвсем скоро ще бъде отворена и за първи път ще бъдат видени ценните ѝ стенописи реставрирани.
„Силно се надявам до края на годината да е готова. Имаше идея да бъде вече готова, но за съжаление се появиха някои проблеми. Търси се финансиране в момента. Искаме да направим едно защитно покритие на църквата отгоре, тъй като това ще удължи нейния живот. Няма да се трупа сняг, няма да се разместват плочите“, коментира реставраторът.
Спасяването на църквата е надежда за село Беренде, където живеят по-малко от 20 постоянни жители. Местните разчитат на това, че ако тя отново отвори врати, ще има по-голям интерес към района и ще идват повече туристи.
Моника е сред малкото деца, които идват в селото. Тя прекарва уикендите и летните ваканции при баба си и дядо си. Казва, че селото е много хубаво, дава ѝ свободата да бъде постоянно навън, но ѝ липсват други деца, с които да играе.
Моника ще бъде тази година в четвърти клас. Обича съботно-неделните разходи с баба си и дядо си. Нарисувала е табелка на български и английски език за градината, където заедно с баба ѝ се грижат за зеленчуците.
Погрижила се е и весела табела да показва отдалеч на всички гости на селото коя е бабината ѝ къща. Всъщност баба и дядо ѝ някога държали ключа за църквата. Затова и Моника много често я е посещавала с тях.
„Стара е, но ми е направило впечатление, че има много икони. Бих искала да се оправи и да не е такава разпаднала се. Ще стана по-голяма и по-красива, ако се оправи, а вътре няма да са прашни иконите. Ще идват много хора да я виждат“, казва 10-годишното момиче.
Докато разглеждат стар албум с дядо ѝ Филип, той разказва на екипа ни повече за историята на село Беренде. Казва, че навремето районът около селото – близо р. Нишава, е привлякъл и цар Борис. Той идвал по 40 дни на лов. А заради църквата посетители имало не само от България, но и от Италия, Сърбия, Румъния и други държави.
Всъщност някога селото щяло да носи името на Гунди. Бащата на Георги Аспарухов бил от Беренде.
„Гунди един път е идвал – след световното в Англия, идва тук с малкия Андрей, сестра му и жена му идваха тук да видят баба му. Той беше един много скромен човек, добър спортист, не сме имали много допри с него, беше малко мълчалив. Искаше да си направи една вила тук и спортно игрище. По-късно искаха и селото да го направят Георги Аспарухово, да му направят един паметник, обаче се захваната тук няколко души - не искаха. Ако бяха направили така, щяха да отпуснат и превоз, и пътя да ни направят, обаче…“, разказва Филип
„Църквата като се промени, то и хората в село се променят. Направили се това нещо, което е започнато ще има повече посетители“, допълва той.
Дали обаче спасеният храм, неразрушен повече от 700 години, ще успее да устои на съвремието.
„Както и сградите, така и хората, така и обществото боледува и трябва да се намират решения, лечения, както правим и ние. След това се провежда лечение, а след това си има профилактика. Еднакви са нещата. Така е и в обществото. Обществото боледува - трябва да се търсят причините, да се намират решения и след това наистина да се поддържа здраво обществото“, споделя реставраторът Владимир Цветков.
Прочетете още истории от поредицата „Изгубени във времето“.