Близо до село Беренде се намира храмът „Св. Петър и Павел“. От 2017 г. се правят стъпки той да бъде спасен. Реставрацията му продължава и е към своя край.

Има места в България, които крият неподозирани съкровища. Едно такова място е почти обезлюденото село Беренде, близо до западната ни граница. Там се намира малък храм, чиито стенописи са историческо богатство за България.

Снимка: btvnovinite.bg

Хора като реставратора Владимир Цветков са пазители, водещи битки с времето. Сам, в нищото, се бори да спаси 700-годишна история, закодирана в цветовете на свети ликове.

„Нашата работа е да спасим стенописите във вида, в който са стигнали до нас. Съпреживява се всеки квадратен сантиметър. Всеки малък фрагмент. Никога не съм се запитвал защо. Това е нашата памет“, споделя Цветков.

Снимка: btvnovinite.bg

Борбата за съхранението на църквата „Св. Петър и Павел“ край село Беренде продължава повече от 3 години. Едва през юни миналата година започна реставрационна работа по нея.

„Идеята тръгна от покойния проф. Божидар Димитров, който искаше да я мести в музея. Tова е една много рискована операция технически. Трябваше да бъдат свалени стенописите, изчистени, разрязани по линиите. Но той имаше идеята да я спаси, защото тук, на това място, когато няма добър достъп и за нея е по-сложно да бъде поддържана. Така, в края на краищата се взе по-правилното решение“, разказва Владимир.

Покривът и дренажа вече са ремонтирани, път до нея вече има, въпреки, че е черен и труднопроходим.

Снимка: btvnovinite.bg

„Аз имам огромен сантимент към тази църква – първият стенопис, от който съм правил копие е тук, още през 1984 г. Пътувам от София, карам си тока и водата, тъй като тук няма електричество. Основният проблем тук са солите, те избиват на повърхността и правят този бял овал, който ние заварихме. Не се вижда нищо, а и разрушава стенописите. В момента сме на предпоследния етап от реставрацията. Полагаме китове - това правя сега. Местата, където липсва грунд се попълват с различна големина състави. Това фактически е предпоследната задача и последната е от тези участъци да се възстановяват основни тонове, без да се работят детайли“, разяснява реставраторът.

През 1927 г. храмът, датиран от времето на Второто българско царство, е обявен за народна старина. През 60-те стенописите са обявени от национално значение, а през 1978 г. църквата е обявена за художествен паметник.

Снимка: btvnovinite.bg

Църквата е много специална, тъй като е запазена почти непокътната над 700 години. Много малко са запазените църкви в България от този период. Тя е с изцяло запазен градеж като архитектура. Стенописната ѝ програма също е запазена изцяло.

Снимка: btvnovinite.bg

„Има един фрагмент на западната фасада на църквата, на който е изобразен Цар Иван Асен II, което личи по надписа, който е запазен до това изображение, а именно: „ЙОАН АСЕН В ХРИСТА БОГА БЛАГОВЕРЕН ЦАР И САМОДЪРЖАВЕЦ ВСЕМ БЪЛГАРОМ И ГРЪК ОМ“. Този фрагмент е заснет на времето от Карл Шкорпил, направено е копие от мястото, но за съжаление неговата съдба е неизвестна, но това е документ. Много рядък документ“ – споделя Владимир Цветков

Снимка: btvnovinite.bg

Съвсем скоро ще бъде отворена и за първи път ще бъдат видени ценните ѝ стенописи реставрирани.

„Силно се надявам до края на годината да е готова. Имаше идея да бъде вече готова, но за съжаление се появиха някои проблеми. Търси се финансиране в момента. Искаме да направим едно защитно покритие на църквата отгоре, тъй като това ще удължи нейния живот. Няма да се трупа сняг, няма да се разместват плочите“, коментира реставраторът.

Снимка: btvnovinite.bg

Спасяването на църквата е надежда за село Беренде, където живеят по-малко от 20 постоянни жители. Местните разчитат на това, че ако тя отново отвори врати, ще има по-голям интерес към района и ще идват повече туристи.

Снимка: btvnovinite.bg

Моника е сред малкото деца, които идват в селото. Тя прекарва уикендите и летните ваканции при баба си и дядо си. Казва, че селото е много хубаво, дава ѝ свободата да бъде постоянно навън, но ѝ липсват други деца, с които да играе.

Снимка: btvnovinite.bg

Моника ще бъде тази година в четвърти клас. Обича съботно-неделните разходи с баба си и дядо си. Нарисувала е табелка на български и английски език за градината, където заедно с баба ѝ се грижат за зеленчуците.

Погрижила се е и весела табела да показва отдалеч на всички гости на селото коя е бабината ѝ къща. Всъщност баба и дядо ѝ някога държали ключа за църквата. Затова и Моника много често я е посещавала с тях.

„Стара е, но ми е направило впечатление, че има много икони. Бих искала да се оправи и да не е такава разпаднала се. Ще стана по-голяма и по-красива, ако се оправи, а вътре няма да са прашни иконите. Ще идват много хора да я виждат“, казва 10-годишното момиче.

Снимка: btvnovinite.bg

Докато разглеждат стар албум с дядо ѝ Филип, той разказва на екипа ни повече за историята на село Беренде. Казва, че навремето районът около селото – близо р. Нишава, е привлякъл и цар Борис. Той идвал по 40 дни на лов. А заради църквата посетители имало не само от България, но и от Италия, Сърбия, Румъния и други държави.

Снимка: btvnovinite.bg

Всъщност някога селото щяло да носи името на Гунди. Бащата на Георги Аспарухов бил от Беренде.

„Гунди един път е идвал – след световното в Англия, идва тук с малкия Андрей, сестра му и жена му идваха тук да видят баба му. Той беше един много скромен човек, добър спортист, не сме имали много допри с него, беше малко мълчалив. Искаше да си направи една вила тук и спортно игрище. По-късно искаха и селото да го направят Георги Аспарухово, да му направят един паметник, обаче се захваната тук няколко души - не искаха. Ако бяха направили така, щяха да отпуснат и превоз, и пътя да ни направят, обаче…“, разказва Филип

Снимка: btvnovinite.bg

„Църквата като се промени, то и хората в село се променят. Направили се това нещо, което е започнато ще има повече посетители“, допълва той.

Дали обаче спасеният храм, неразрушен повече от 700 години, ще успее да устои на съвремието.

„Както и сградите, така и хората, така и обществото боледува и трябва да се намират решения, лечения, както правим и ние. След това се провежда лечение, а след това си има профилактика. Еднакви са нещата. Така е и в обществото. Обществото боледува - трябва да се търсят причините, да се намират решения и след това наистина да се поддържа здраво обществото“, споделя реставраторът Владимир Цветков.

Прочетете още истории от поредицата „Изгубени във времето“.