Начало с надежда. Някъде, надничайки през пламъци. Никой не подозираше, че престои време, в което имаме нужда не от раздели, а от протегнати ръце.
Страхът се настани в сърцата. Улиците опустяха. Скрихме лицата си. Но погледнахме в себе си и станахме по-съпричастни. Търсихме нови пътища. Във времена на избори. Разбрахме, че да бъдем информирани е важно... Светът отново застина в тревога. Болка, тъга…. и отново надежда. Знаем ли как да продължим. Ще бъдем ли един до друг? Ще се доверим ли? Ще намерим ли смисъл, сила, упование?
Изпращаме 2020 година с хората, от които най-много имахме нужда през трудните месеци. Лекарите, дарителите, вдъхновителите. Какво ни направи щастливи, какво ни раздели? Какви уроци научихме? 2020-та през погледа на д-р Дончо Дончев, аниматорът Теодор Ушев и дарителят Лазар Радков.
"Появи се един крайно асиметричен враг, толкова асиметричен, че даже невидим, който обаче завладя целия свят и започна да коси навред." - споделя д-р Дончо Дончев.
"Ако до преди това имах някакви илюзии, че нещата могат да се подобрят с граждански инициативи и благотворителни кампании - сега вече не знам какво да мисля." - коментира Лазар Радков.
"Понякога ми се струваше, че губя почва под краката си, в други моменти тази почва беше хлъзгава, а в трети, че всичко е наред и продължавам да вървя." - добавя Теодор Ушев.
Доктор Дончев знае да воюва. Като военен лекар е в сърцето на няколко военни конфликта. В мирно време лекува и деца в кабинета си по "Уши, нос, гърло" във Военномедицинска академия. А в битката с коронавируса влиза по собствено желание като доброволец.
"Още края на март месец се чувстваше, че лекарите са преуморени, а никой не знаеше, че изпитанието ще е толкова много. По лицата им виждам умора, изтощение, но в очите им виждам плам, виждам решителност." - споделя докторът.
"Докато си в COVID зоната като лекар, наистина е голямо изпитание, когато хората умират в ръцете си - хора, с които преди това си говорил – обсъждал си добре ли са, зле ли са, но тъй като самото заболяване има и вълнообразен ход и понякога е много неочаквано, когато умрат в ръцете ти." - добавя още д-р Дончо Дончев.
Разболява се два пъти, но щом се изправи на крака отново влиза в COVID отделението като доброволец. Един от най-големите дарители на кръвна плазма.
"Когато се бориш за всяка глътка въздух, усещаш, че разликата между това да си жив и да умреш е точно една глътка въздух, един дъх. Бориш се дни и нощи наред за всяка глътка въздух, за всяко дишане, а когато излезеш от това чистилище, гледаш по друг начин на това, че си жив." - казва още д-р Дончев.
Да си жив - тези думи се превръщат в кауза и за Лазар Радков, който успява да вдъхнови стотици хора в България да помагат. Той създава инициативата "Капачки за бъдеще".
"Тези капачки са отпадък реално и не носят чутовните милиони, както някои хора си мислят, обаче реално са един символ на надеждата, около който много хора се обединяват. Успяхме да ги превърнем в медицинска техника, която помага вече на 36 болници. Догодина ще успеем да ги превърнем в една линейка и после с повече усилия в повече линейки." - казва Лазар Радков.
През 2020 година Лазар успява с помощта на дарители и приятели да осигури и 6 респиратора, както и 3600 шлема за над 30 болници.
"Изведнъж се отприщи една такава вълна на благотворителност, на добротворчество. Хиляди хора искаха да помогнат. В края на годината всички знаем какво се случи. Тази платформа "Хелпкарма"... Не знам. Аз лично останах вътрешно много разочарован" - коментира Лазар.
Между страха и тревогата силата на сътворяването си проправи път и ни донесе радост. Силата на изкуството стана още по-осезаема. 2020-та е най-силната творческа година на аниматора Теодор Ушев. Анимационният филм "Физика на тъгата" му донесе над 50 награди на четири континента.
"Аз успях да заснема първия си пълнометражен филм и да го направя в България въпреки всички препятствия, неуредиците, неудачите. Аз и моите близки сме здрави и щастливи и това като, че ли е най-важното нещо през тази година. Това, което не научихме, че няма как да консумираме и да живеем по този начин, по който живеехме последните години. Да бъдем в постоянна надпревара с това как да унищожим природата. Природата знае как да ни противодейства. И това, което ни се случи, е нейният начин да отмъсти на човечеството" - казва аниматорът.
На прага между новата и старата година стои винаги равносметката и въпросът: А сега накъде?
"Да има мир. Да се върнем към мирния живот" - казва д-р Дончо Дончев.
"В никакъв случай не трябва да влизаме в новата година без надежда и без оптимизъм напук на всички гадости, които ни се случиха. Станали сме по-силни и по-мъдри, въпреки загубите" - коментира Лазар Радков.
"Тези, които не са разбрали, че само ние можем да променим нещата, и Аз-ът е останал назад, ще страдат много в близките десетилетия" - добавя Теодор Ушев.