Как изглежда войната в очите на палестинци, които живеят в България, но пазят спомените си за Родината и какъв е изходът от нестихващото напрежение в региона от десетилетия разказва д-р Мохамад Ейк.

Д-р Мохамад Ейк живее в България от 50 години. У нас става доктор по биология. Жени се за българка. Ражда му се дъщеря, вече се радва и на внук. През годините д-р Ейк има аптека, работи и в Българската академия на науките, сега на 73 години и е пенсионер по болест. Преди да дойде в България е бил и университетски преподавател в Алжир. Докато и там не избухва гражданска война.

Каква връзка имате с ивицата Газа?

Аз съм палестинец първо. Това е част от моята Родина. Хората, които живеят там, 70% от тях, ако не повече са бежанци като мен. Аз съм изгонен в Сирия или моето семейство, а те са изгонени в ивицата Газа.

Поетът Хайри Хамдан пред bTV: Войната е зловещото отражение на човешката същност

Имате ли близки в този регион, с които поддържате контакт?

В град Хaйфа, по-точно едно село, което се казва Тантура, то е от най-хубавите курорти на Израел. Последно през септември бях там. Аз посетих не само моето градче Тантура, аз съм ходил в град Ака, в Назарет във Витлеем, в Рамала, в районите, където се казват автономната власт, където всъщност няма никаква власт. Видях въоръжени хора, патрули, те предимно млади хора с най-различни кожи – черни, светли със сини очи.

Тревоги и надежди за Израел: Как Етиен Леви и близките му посрещат войната с

Какво Ви разказват Вашите далечни роднини? Какво се случва в тази част на Израел?

Като под окупация, нямат никакви права, нямат свобода, нямат свобода. Навсякъде има пункт, военни бариери, където спираш трябва да се представиш. Ако се усъмнят в нещо, като бръкнеш в джоба си например, стрелят те, направо убиват.

Горещ разказ от Близкия изток: Пред bTV говори израелският писател Етгар Керет

Как изглежда войната в Близкия изток във Вашите очи?

Всички хора знаят – насилието поражда насилие и окупация. Защо се стигна до тук? Защото Израел иска да прави чисто еврейска държава. В същото време казва, че е демократична държава, тя е оазис на демокрацията в Близкия изток. Това противоречи на демокрацията. Хората, които не са част от „Хамас“, как възприемат организацията? Възприемат я като освободителна организация.

На километър от Тел Авив: Журналистът Тал Рабина с разказ пред bTV за ситуацията в Израел

2016 г. съм посетил Палестина или Израел за първи път в живота си, но като българин, като палестинец въобще, те не ни признават. Ние не съществуваме за тях. Толкова бях радостен, че да ходя в родния край на баща ми, на майка ми, обаче в същото време бях много тъжен и много ме боли, защото влизам в качеството си на чужденец, на турист в собствената родина.

Това е Израел, да. То Израел и Палестина е едно и също. От 1948 г. вече официално има държава Израел, където по резолюция на ООН трябва да има две държави – Палестинска и Израелска. От 75 години съществува тази израелската държава, аз питам международната общност и света – къде е палестинската държава. Защо я няма до сега?

Какъв е изходът на войната оттук нататък?  

Решението е да се създаде една демократична държава, да живеем задружно, както аз живея тук в България от 50 години, ама аз не съм изгонил никого нито от дома, нито съм му вземал работата. Както Южна Африка. Тези, които са колониалисти те нямат място, а евреинът и аз, които вярваме, че корените са ни оттам е добре дошъл, но да сме наравно в правата и в задълженията.

Вие имате ли приятели евреи?

Да, имам. Аз нямам отношение към евреите. Добре дошли са, ще живеем заедно. Аз съм против тези, които отричат мен, моето право, взимат ми Родината и ме гонят.

Аз съм за мира, кой обича войната, но да има справедлив мир. Да ни създават правата. Ние сме народ, който обича живота, както всички хора. Обичаме живота, да ни дадат това право.

Следете всички събития в нашия онлайн репортаж: 

ОНЛАЙН РЕПОРТАЖ: Конфликтът в Близкия изток