Повече от 10 години Раденко Велинов живее в Америка и Шотландия. По професия е дърводелец. Работил за най-добрите майстори и дизайнери на мебели в Европа и Съединените американски щати. През 2020 г. се завръща у дома.
„Роден съм и съм израснал в село Смилян и това селце е моето място и моето кътче в Родопа планина. Исках и тук нещата да се променят, и тук да се подобрят колкото ни е по силите. Ако всеки замине за чужбина, какво остава тук – само нашите възрастни родители – баби и дядовци“, споделя Раденко.
В смолянското село е добре развит кулинарният туризъм. Смилян се слави с отличния вкус на фасула и печените картофи. Освен традиционната родопска кухня, тук почти всяко семейство в миналото е отгледало по един занаятчия. Раденко се завръща в България, за да помогне на селото да съхрани традициите и да запали любопитството на младежите към тънкостите на занаятите от миналото. Така една изоставена пречиствателна станция е на път да се преобрази в арт център.
Всички, които искат да помогнат на Раденко да бъде сбъдне мечтата си, могат да се присъединят във фейсбук групата на проекта.
„Вдъхновението за тази идея пак дойде от Шотландия и възможността да наблюдавам дърводелци и най-различни творчески хора в различни области и занаяти, и изкуства. Те са толкова организирани и задружни. Със желание да споделят и обучават и други. Искаше ми се това нещо да го видя и тук. Да предоставя възможност тук на деца с желание, да навляза в занаята. Да се улавят тези творчески пориви и да се насърчават. Не очаквам да се превърне в нещо кой знае какво, но да се промени малко мисленето и виждането на хората за такива неща. Да са по-отворени“, каза още Раденко.
Селото привлича душата на творци от различни държави. В околността живеят художници, писатели, музиканти и учители. Идеята на Раденко достига до швейцареца Симон Роде и великобританеца Джон Паркър. Предлагат да помогнат доброволно.
Картини на Джон са публикувани във фейсбук групата Родопис/Rhodopi Art Collective.
„Преместих се тук, защото се пренаситих с Лондон. Във Великобритания някак си се задушавах от този постоянен стремеж на хората да правят много пари, за да живеят добре. Не бих казал, че животът ми там беше хубав. Открих България и се преместих тук през 2014 г. Тук качеството на живот е много по-добро. Много е красиво. Много по-евтино е, хората са много по-добри, казвам, го въпреки, че съм и се чувствам британец“, казва Джон.
Той е художник. Родопите са вдъхновението му за портрети и пейзажи. Когато арт центърът бъде готов, той ще вдъхновява децата да рисуват.
„Това ще бъде добро място за младите хора - да дойдат и да получат вдъхновение и кураж. Мисля, че Раденко е правилният човек да реализира тази чудесна идея. Радвам се, че съм част от това, защото той е много истински. Тази идея ще помогне за доброто бъдеще на селото. Виждам доста хора, които правят благотворителни неща. Казват, че всичко е за местните, но всъщност нека бъдем честни - понякога си личи, че всъщност всичко, което правиш - е за себе си. При Роди не е така. Той наистина го прави за хората. Чудесно е, че тази сграда ще получи шанс за втори живот“, споделя още британският художник.
Джон помага с ремонта на покрива, а Симон с преобразяването на етажите. Пространството вече се е превърнало в дом за изкуството на швейцареца. Той изработва дървени лампи.
„Всяка една лампа е правена тук. Понякога слагам силуети, пейзажи - например имам една с Пампорово. Можеш да стартираш с много малко пари, а след това да започнеш да продаваш в Европа“, споделя Симон.
Въпреки че е добре посрещнат и приет в България, първото впечатление на Симон от нашата страна не е особено добро.
„Първото ми впечатление за България, когато дойдох тук - не беше особено позитивно, имаше толкова много изоставени сгради. Празни… В Швейцария не са толкова много, като тук. Винаги се намира някой, който да съживи някоя сграда. Не ме разбирайте погрешно, не ми се иска България да става като Швейцария, това би било ужасно, дори. Но може би да е нещо средно между двете – повече организация като в Швейцария и повече усещания и изживявания, които намирам тук в България“, смята Симон.
Освен дърводелство и рисуване, в арт центъра ще има и други занаяти, свързани с текстил, метал и грънчарство. Най-малкият помощник на Раденко е неговият син, който вече изучава занаята на баща си.
“За съжаление старите майстори си отиват, няма на кого да оставят инструменти, знания, сръчност и това е много тежко и тъжно за тях. Има хора, които все още са с ентусиазъм и откриват неща, които сме знаели, но сме се откъснали от тях. Искам да видя приемственост и не само при моето дете и другите деца, всички да имат горе-долу еднакъв шанс и възможности. Поне да видят и да опитат, а вече дали ще тръгнат по този път или не… въпросът е, че тук нямат тази възможност. Децата нямат условия, няма къде да видят, кой да им покаже“, споделя ентусиастът.
Според Раденко има бъдеще в българското село.
„Виждам го и то именно ще тръгне и ще дойде от децата, ако успеем да ги задържим.
Смилян е едно изключение. Задържат се млади хора, има деца и трябва да им се осигуряват някакви условия, за да остават и да се задържат“, казва той.
В момента проектът се развива само благодарението на доброволци и лични средства. Раденко вярва, че след година, арт центърът ще отвори врати.
„Аз не съм мечтател. Нямам мечти. Имам по-скоро цели, планове известни. Целта е да позавършим проекта, за да може да започне да функционира и да се полза. Толкова много хора около мен вече са приели моята идея и са ми повярвали, така че най-малкото заради тях се струва да се действа стъпка по стъпка“, смята Раденко.
Още по темата ще намерите в Ladyzone.bg
