Стопанисването и опазването на околната среда са само част от задълженията на горските служители. Какво е да си "лесовъд"?
За трудностите, с които се сблъскват и отдадеността към гората и нейните обитатели - Антония Яворова ни среща с лесовъда на годината - инженер Петко Ангелов.
От 20 години инж. Петко Ангелов работи като лесовъд. В началото в Кърджалийско, а днес в горите около Благоевград.
"Денят на един лесовъд никога не може да бъде предвидим принципно. Трудностите са ежедневни, има нарушители, с които се сблъскваме по време на ежедневните си задължения, общественият натиск също е сериозен към служителите на горите", разказва той.
„В момента се намираме в едно насаждение, създадено преди 50-60 г., в което се провежда огледна сеч. Необходимостта от извършването и е защото, самите дървета, растейки, завишават своите потребности от храна и вода и трябва да имат растежен простор", добавя инж. Петко Ангелов.
Част от задълженията на инж. Ангелов са свързани с контрола на сечта, маркирането на насажденията, които трябва да бъдат отсечени, залесяването, както и с контрола на ловното стопанство.
"При обхождане на своя район, горският стражар е длъжен да мине през местата, в които е проведена сечта, да следи за нейната законосъобразност и да следи дали са отрязани точно тези дървета, които са маркирани и трябва да бъдат отсечени", добавя инж. Ангелов.
Как разбирате кои дървета точно трябва да бъдат отсечени и са годни за това?
Насочваме се към дърветата, които ни харесват като вид, здравословно състояние, по-голям диаметър и се насочваме да отсечем техните преки конкуренти, които им пречат за развитието и дърпат от техните хранителни вещества и вода.
„Това са т.нар биотопни дървета. Те трябва да се оставят задължително в площта на самото сечище, за да могат да кълвачите и други птици, които ги използват да си правят гнезда“, добавя инж. Ангелов.
Т.е., ако видим такова дърво не е нарушение, че сме го оставили така , а обратното ?
Точно така. Нарочно са оставени така. Разлагането му помага за образуването на почвата.
Лесовъдите използват определени инструменти, без които няма как с точност да определят кои дървета със сигурност трябва да бъдат отсечени.
"Този инструмент на вас ви прилича на коса, на някои други на шублер, е всъщност купа и се използва за измерване на диаметъра на дърветата, които сме определили за сеч, за да можем да определим какво количество дървесина ще излезе от насаждението, което отглеждаме в момента", обясни инж. Ангелов.
"С това се определя височината на дървото. Нарича се висотомер Застава се на опредлено разстояние от дървото. Имаме две скали вътре, на 15 и на 20 метра“, добавя той.
Дървото, което избираме да измерим, е с диаметър 14 см и височина 12 м, но колко старо е то и как можем да разберем, инж. Ангелов ни показва няколко начина
"Възрастта на дърветата се определя по различни начини. В момента до това дърво, до което се намираме, то е иглолистно, черен бор, може да се определи по тези клони, т.нар. прешлени. Преброявайки ги тях, можем да разберем на каква възраст е дървото“, казва той.
Другият метод е, ако това дърво е отсечено вече, можем да преброим годишните пръстени на самия дънер.
Задълженията на лесовъдите не се ограничават само до това да следят за спазването на правилата при сеч. Те засилено контролират и чистотата в планините.
"В гората най-честите замърсители са хората, които се движат из нея, недобросъвестни туристи изхвърлят битовите си отпадъци, където не е регламентирано изхвърлянето", казва инж. Анеглов.
"Нашите препоръки са просто гражданите да имат съвест. Това, което са изнесли като пластмаса в гората, да си го върнат до първия контейнер в населеното място", добавя той.
Именно изхвърлянето на отпадъците в гората и човешката небрежност са едни от причините за горските пожари.
"В момента се намираме в една 5-годишна култура от черен бор, която трябва да възстанови месторастието, пострадало от пожар и впоследствие тук да имаме пак едно добро насаждение от фиданки, примесено с дъб“, обяснява инж. Ангелов.
Точно до едно от изгорелите дървета, расте и новият живот, на който ще му бъдат необходими десетки години, за да израсне като своя предшественик.
"Това борче – броейки неговите прешлени, като прибавим една година докато е стояло в самия разсадник долу в семенището – една, две три, четири, пет, докато добие този вид на дънера“, казва инж. Ангелов.
Според Инж. Ангелов, не трябва да приемаме природата за даденост, защото тя е самият живот – трябва да я пазим, за да пази и тя нас.