Проф. Надежда Сейкова получи почетната награда за театрална педагогика на най-престижната частна френска академия за театър и кино – Академия Флоран. Елегантен жест от страна на създателя на академията –Франсоа Флоран, който познава добре българския театър.
Наградата се връчва от 10 години и е жест към тези, които създават звезди на сцената и на екрана, но които никой не познава. Театралните педагози остават в сянка, но тази седмица прожекторите в Париж се насочиха към проф. Сейкова.
„Усещането е много силно. Защото го приемам почти като някаква приказка. Когато ми казаха, чак ми се стори невъзможно – признанието на силата и възможностите на българската театрална педагогика.
При нас организацията и самочувствието ни все още не е достатъчно високо. Ние не можем още да провъзгласяваме за възможностите на нашата педагогика. Но имаме много силни качества. И където отидат наши актьори по света, са признати. Наистина са признати”, казва Надежда Сейкова.
Франсоа Флоран създава и все още ръководи престижната Акадамия Флоран, от която излизат редица звезди на френските театър и кино. И смята, че е много важен жеста към педагозите, които широката публика не познава.
„Идеята дойде от една от най-утвърдените ни преподаватели в Академията – българката Антония Малинова. Тя предложи кандидатурата на собствената си преподавателка от миналото. Незабавно я приех. Проф. Сейкова го заслужава, призната е в българския театър и е създала много актьори с големи качества. Идва от страна, която познавам добре. Но Франция не я познава. А, една българка! Тук не познаваме добре България. Ето повод да я представим на нашите студенти, за които държа да останат любопитни за нещата отвъд собствените ни граници”, коментира Франсоа Флоран.
Бившата ученичка на проф. Сейкова – Антония Малинова, преподава вече от 20 години в Академия Флоран.
„Тя ме е научила да обичам сцената и винаги си спомням тия думи, с които ни казваше: "Пазете кандилцето с огъня в себе си. Ако огънчето изгасне, вие сте свършили”. И тези думи ги казвам и днес на моите студенти”, споделя Миланова.
Антония настоява заедно с проф Сейкова в Париж да дойде и Елена Баева. Защото никой не я познава толкова добре, колкото бившата ѝ ученичка, после – асистентка, в последствие – професор, а сега – ректор на театралния колеж „Любен Гройс”. А пък и ролите сега са обърнати – като ректор Елена Баева кани проф. Сейкова да преподава на младите, именно от висотата на своите 88 години.
През 60-те години Надежда Сейкова пътува във Франция заедно с театралния си клас, в който е и Елена Баева. Със стар, изпочупен автобус, пълен с туби с бензин, минават през редица страни, за да стигнат до студентски театрален фестивал. И за да става по-бързо, Надежда Сейкова има стратегия.
„Когато минем границата, тези, които преглеждат виждат първо хубавите момичета, които аз нареждам на първите два реда. И те като влязат – ахнат. Какви сте, откъде сте… И почват да флиртуват, нищо не преглеждат и ни пускат”, спомня си проф. Сейкова.
Така Париж ги прие и тази седмица, повече от 50 години по-късно.
Вижте повече във видеото!
