При тежката катастрофа на пътя Русе - Бяла най-вероятно става дума за умора на шофьора, загуба на внимание, разсейване или друга причина. Това е фактор, който не може да бъде предотвратен чрез контрола на средната скорост. Това каза в предаването „Тази събота“ шефът на ТОЛ управлението проф. Олег Асенов.
В петък тежка катастрофа с четирима загинали и трима ранени затвори пътя Русе-Бяла. В инцидента участваха камион и миниван. При жестокия удар починаха дядото и бабата, майката и едно от двете деца, пътували в минивана. Останалите двама пътници и шофьорът на камиона бяха откарани в болница.
Той обясни, че по направлението Русе - Бяла има две отсечки за контрол на средната скорост. Едната е Обретеник - Тръстеник, а другата е отсечката към Полски Тръмбеш. „Те се наблюдават, но не може да се разчита само на един фактор за безопасността“.
Свързана новина
„По отношение на умората на водачите, в почти всички съвременни автомобили вече има системи, които следят поведението им и предупреждават при признаци на разсейване или сънливост“, посочи Асенов.
Асенов сподели, че такива автомобили все още са малка част от автопарка в България, но се надява техният брой постепенно да нараства. „Това ще помогне поне този рисков фактор да бъде ограничен чрез съвременните технологии за безопасност“.
Министърът на транспорта Георги Пеев сподели, че в ТОЛ управлението има 100 кантара, но само 20 от тях са лицензирани.
Шефът на ТОЛ управлението каза, че тези кантари са на повече от 8 години и е необходимо периодично да бъдат профилактирани и калибрирани. „Когато преди година и половина поех ръководството на ТОЛ управлението, направихме пълна инвентаризация и установихме, че около 30% от кантарите са напълно повредени вследствие на ремонтни дейности и преминаването на прекалено тежки камиони. Сензорите са консуматив и трябва да се подменят на всеки 5 години“.
„Започнахме поетапното им възстановяване и в момента около 70% от кантарите са в експлоатационна готовност. От тях 20 вече са сертифицирани, като процесът продължава“, посочи Асенов.
По думите му самата сертификация е тежък процес. „Налага се многократно преминаване на калибрирани товари през кантарните сензори. Практически калибрирането на един кантар отнема около седмица“.
„Имаме план постепенно да разширим броя, но дори със сегашната база от кантари постигаме значителен напредък по отношение на контрола. Само от началото на годината събраните глоби за претоварени камиони са над 1,5 милион евро. А общо събраните средства от всички установени нарушения от началото на годината са над 12 милиона евро“, коментира Асенов.
Свързана новина
Той поясни, че контролният орган към Националното ТОЛ управление работи активно. „Засиленият контрол води и до по-високи приходи. В момента отчитаме над 12% ръст на събраните пътни такси, въпреки че трафикът, особено тежкотоварният, намалява. През юни имаме около 6% спад в трафика. Кризата и икономическата обстановка оказват влияние върху транспортната активност“.
„От август тежкотоварните такси ще бъдат увеличени с 30%. Още през юли и август има увеличение на трафика заради гастарбайтерите. Това води до ръст в продажбите на винетки, а с увеличението на таксите приходите ще нараснат още“, каза Асенов.
Асенов посочи, че последната актуализация на винетните такси е била преди почти 10 години. „Оттогава инфлацията и разходите за поддръжка на пътищата значително нараснаха. Ако следваме логиката тези средства да се използват целево за пътна инфраструктура, а това реално се случва, подобна актуализация е необходима“.
„В повечето европейски държави таксите се индексират ежегодно според инфлацията. В други, например Германия, чрез високия акциз върху горивата се финансират таксите за ползване на пътищата“, каза Асенов.
„Не смятам, че предприемаме нещо необичайно. По-скоро тази мярка можеше да бъде прилагана поетапно през последните 10 години. В момента обаче ясно се вижда хроничният недостиг на средства за пътната мрежа“, информира той.
Според него това води до невъзможност тя да бъде приведена към т.нар. щадяща инфраструктура, която е европейският стандарт. „Пътната мрежа не трябва само да осигурява пропускливост, а и безопасна среда - предпазни системи, подходяща крайпътна инфраструктура, дървета, храсти и всичко останало, което да гарантира, че щетите ще бъдат минимизирани при настъпване на риск“.
„Според мен в момента има ясна воля контролът да бъде засилен, средствата да се разходват целенасочено и инвестициите в пътната инфраструктура да дават измерим резултат“, смята Асенов.
Свързана новина
От 1 август софтуерно ще трябва да бъдат актуализирани цените, но според Асенов няма да има затруднения при покупката на винетки. „През последните два дни проведохме тестове и конфигурирахме системата така, че точно в 00:00 часа на 1 август новите цени да бъдат въведени автоматично. Тестовете преминаха успешно, така че потребителите могат да бъдат спокойни“.
Точно в полунощ цените ще се променят автоматично. Системата ще го направи без човешка намеса.
„От 7 септември 2025 г. до 24 юли 2026 г. са засечени 90 338 нарушения след въвеждането на средната скорост. За една година виждаме реално регистрирани нарушения, но и успокояване на трафика в контролираните участъци, което всъщност е основната цел на този тип контрол“, посочи Асенов.
„Разбира се, летните месеци традиционно водят до повече нарушения. Обичайно засичаме между 200 и 300 нарушения дневно, но през последните десет дни броят им достигна точно 9064. Това означава около 900 нарушения на ден - сериозно увеличение по автомагистралите“, смята той.
По думите му доброто време и подобреното състояние на част от магистралите карат някои водачи да изпробват възможностите на автомобилите си. „Но нека бъдат внимателни, защото контрол има“.
„В момента най-много нарушения има в отсечката Харманли - Любимец. По отношение на скоростите отново имаме преминаване на границата от 215 км/ч средна скорост. В един от контролните участъци моментната скорост, отчетена от камерата, е била над 260 км/ч. Почти скорости като за състезание във Формула 1“, посочи той.
„Лично аз не мога да си представя как човек може да управлява автомобил с подобна скорост. Ако възникне дори минимална опасност на пътя, практически няма шанс за адекватна реакция. Дори някой да се престрои нормално, водачът няма да успее да реагира“, коментира Асенов.
Свързана новина
